Градът на златната сянка

Когато блудкавата вода стигна до кръста, гърдите, врата му, Милър забъбри с писклив глас за заповедта, която бил получил — да включи сплитера на таламуса; помислил си, че става въпрос за някакъв тест. Дори и за миг не решил, че сплитерът продължава да е блокиран и че това му действие окончателно ще освободи субекта. Дори когато беше принуден да скача, за да задържи устата си над водата, той се кълнеше, че не знаел нищо освен онова, което му било наредено да направи.

Кубът се пълнеше все по-бързо и по-бързо. Затворникът плуваше кучешката и пляскаше учестено с ръце, но всеки миг го приближаваше все повече към горния край на куба и намаляваше въздушното пространство. Озирис потисна въздишката си. Ужасът на Милър беше толкова явен, че почти се чувстваше неудобно, но човекът нито на йота не отстъпи от историята си. И още по-важно — Господарят на живота и смъртта бързо губеше доверието на събралото се Братство.

Кубът вече се беше напълнил догоре. Отчаяните крясъци на затворника, стигнали до върха си, изведнъж секнаха. Милър беше поел голяма глътка зеленикава вода в опита да избърза с края. След миг пое още една. Изписаната на лицето му трескава паника изведнъж стана още по-остра.

— Не, няма да умреш. Дробовете ти ще горят, ще се давиш, ще се бориш, но няма да умреш. И ще продължиш да се давиш, колкото аз поискам — Озирис не успя да скрие притеснението в гласа си. Погледна към другия затворник — подута буца от почерняла плът на петна, почти изгубила човешкия си вид, все още набодена с дузина игли. От разкъсания отвор, който някога е бил уста, продължаваха да излизат писъци. Но всичко това беше само страничен ефект. Тези хора не знаеха нищо.

Усещайки победата, Птах се изправи.

— Ако председателят няма повече въпроси към тези двама нещастници, вероятно би желал да му се предостави възможност да обясни всичко пред Братството?

— Само момент — престори се, че наблюдава с интерес трескавата борба на двамата служители от ТМКС, докато бързо прегледат отново доклада на Уелс и Якубиан. Експертните му системи изчитаха материала за аномалии и бяха съставили кратък списък на нещата, които се нуждаеха от изясняване. Докато информацията трепкаше пред очите му, на душата му стана тежко — експертната система не откри нищо освен шум, несъответствия в показанията, които надали означаваха нещо повече от човешка небрежност и неточност. Всичко друго съвпадаше с интерпретацията на Уелс. Само след мигове контролът над Братството и над проекта „Граал“ щеше да се изплъзне от ръцете на главния бог. В своя пашкул от метал и скъпи течности истинското тяло на Феликс Жонгльора се размърда, а сърцето му като че ли заби учестено. Озирис, безсмъртният бог, почувства колко е стар.

Колегите му мърмореха — търпението им се беше изчерпало. Отново равнодушно прегледа доклада, като се опитваше да се сети за нещо, с което би могъл да спаси ситуацията. Твърдо отричане? Не си струваше. Да протака? И това не вървеше. Сам той беше настоял да свършат бързо с надеждата да хване Уелс и Якубиан неподготвени за истинска битка. Не можеше да оттегли настояването си и те да не си помислят, че губи контрол. Би ли могъл да задържи в залог самия проект? На останалите щеше да им е трудно без неговите знания, опит и най-вече без контрола му над Другия, но един съсипан проект „Граал“ не му беше от никаква полза, а и без ресурсите на Братството никога не би повторил цялата свършена работа. Не и за нужното време.

Отчаяно запреглежда цитираното разрешение, като се надяваше противно на всякаква логика да забележи нещо, което експертната система е пропуснала. Датите бяха точни, „разрешенията за работа“ — истински, а съвсем ясно си личеше, че кодът на разрешенията е генериран от неговите машини.

— Председателю? Чакаме — рече Птах — беше в много добро настроение. Образно казано, той разполагаше с цялото време на света.

— Само момент — Озирис се втренчи в данните пред себе си, разсеяно осъзнал, че никой от Братството не е наясно с какво се занимава в момента, явно всички само виждат, че седи неподвижно. Може би се чудеха дали не е получил нервно разстройство. Извика и други записи и ги сравни с огненоярките цифри пред себе си. Някъде — може би в някоя друга вселена — сърцето му заби учестено — като древен звяр, пробуждащ се от дрямка.

Дори и най-добрите експертни системи можеха да правят предположения.

Озирис започна да се смее.

— Председателю?

Беше твърде съвършено. Спря, за да се наслади мълчаливо на тържеството си.