Грей

Мама я няма. Не знам къде е.

Той е тук. Чувам ботушите му. Много тропат.

Имат сребърни катарами. Тропа. Много силно.

Той тропа. И крещи.

Аз съм в гардероба на мама.

Крия се.

Той не ме чува.

Мога да съм много тих. Съвсем тих.

Тих съм, защото ме няма.

— Мръсницо! — крещи той.

Непрекъснато крещи.

— Мръсница такава!

Крещи на мама.

Крещи на мен.

Удря мама.

Удря мен.

Чувам как вратата се затваря. Вече го няма.

И мама я няма.

Аз съм в гардероба. В тъмното. Съвсем тих.

В гардероба съм дълго. Много, ама много дълго.

Къде е мама?

Когато отварям очи, радиочасовникът показва пет и двайсет и три. Спал съм на пресекулки, стряскан от кошмари, и съм изтощен, но решавам да потичам, за да се събудя. Щом си слагам анцуга, грабвам телефона. Имам есемес от Ана.

Радвам се. Пристигнала е, в безопасност е. Тази мисъл ме радва и бързо преглеждам имейла. Темата на последното съобщение ме стряска: „Харесва ли ти да ме плашиш?“

Няма начин!

Настръхвам, сядам на леглото и зачитам. Сигурно го е изпратила, докато е чакала прехвърлянето в Атланта.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Харесва ли ти да ме плашиш?

Дата: 31 май 2011, 06:52

До: Крисчън Грей

 

Знаеш колко мразя, когато харчиш пари по мен. Да, ти си много богат, но все пак това ме кара да се чувствам неудобно, като платена курва. Въпреки това ще призная, че пътуването в първа класа ми харесва. Много по-цивилизовано е. Затова ти благодаря още веднъж.

И това го казвам съвсем сериозно. И наистина ми хареса масажът на Жан Пол. Той е гей. Не ти казах тази подробност, защото ти бях ядосана и исках да те подразня, за което много съжалявам.

Но, както винаги, ти преиграваш. Не може да ми пишеш такива неща — вързана в сандък (така и не разбрах дали беше шега). Това ме плаши… ти ме плашиш… Аз съм напълно омагьосана от теб и дори обмислям с теб начин на живот, за какъвто дори не бях подозирала допреди седмица. И после написваш нещо, което ме кара да пищя от ужас и да бягам, но няма да го направя, защото ми липсваш. Наистина ми липсваш. Искам това между нас да се получи, но се страхувам от чувствата си към теб, те са много дълбоки и се боя, че тази пътека може да е доста тъмна и да ме отведе надолу. Това, което ми предлагаш, е еротично и много възбуждащо и съм любопитна да видя още, но в същото време се плаша, че ще ме нараниш физически и емоционално.

Ако след три месеца ми кажеш „Чао!“, какво ще правя аз оттам нататък? Но предполагам този риск го има във всяка връзка. Това просто не е връзката, която си представях, че ще имам, поне не първата.

За мен е огромна стъпка. Трябва да ти се доверя изцяло.

Ти беше прав, когато каза, че в мен няма нищо от мисленето на една подчинена. Съгласна съм с теб. И въпреки това аз искам да съм с теб и ако това е цената, която трябва да платя, за да бъда с теб, искам да опитам, но се страхувам, да, че ще се проваля и ще се съсипя физически и психически, а това е идея, която за момента не ми харесва.