i 5669a7f8bc5fef14

пенса и само два пенса. Артистично, фино и елегантно -

господа, можете да доведете съпругите и изгорите си. забавлението няма да

ги накара да се червят. Единственият на света Мак Инали - от най-високата

и най-добра класа. Ей сега ще започне! Господа! От лявата ми страна е

мадам Болита с най-чудесния и артистичен номер на Терпсихора от

столетието. - Като чу името си, мадам Болита направи малък пирует,

усмихна се свенливо, протегна кокетно ръце и започна да тегли нови ленти,

които сега бяха още по-дълги от преди,

- Почитаеми дами! От дясната ми страна е синьор Маджини, най-известният и

съвършен вокалист, пристигнал направо от оперите в Париж и Милано, който

ще изпълни илюминираната певческа сцена на епохата. - Синьор Маджини,

чието истинско име беше Маджънти, придоби още по-романтичен и

меланхоличен вид и се поклони замечтано, като че ли дамите го бяха

отрупали с букети в Париж и се бяха скубали за благоволението му в

Милано.

- Ей сега ще захванем да започваме! Ей сега ще започнем да захващаме!

Влизайте! Влизайте! Последно представление за тази вечер. След

представлението затваряме. Благодарим ви пак "отново за любезното

внимание. Влизайте, влизайте!

- Трябва скоро да започне - каза Денис. - Той толкова често го казва. Да

влезем ли?

- Да - изчурулика Мери.

Те влязоха.!

В шатрата миришеше на парафин, спарени стърготини и портокалови кори.

Пипнешком те си пробиха път в тъмнината, намериха празно място, седнаха и

след кратко, напрегнато очакване бяха възнаградени с откриването на

програмата. Тя бе разделена на две части - първата бе предоставена на

мадам Болита, а втората на синьора от Париж и Милано; но трудно беше да

се каже дали великият Мак Инали бе привлечен от настойчивата миризма на

вечерята, си от пържола с лук (тази миризма се носеше от колата зад

шатрата), или пък смяташе, че има време за още едно представление, което

наистина да бъде последно - във всеки случай представлението бе

въплъщение на самата краткост.

Мадам направи пирует, заставаше в поза и скачаше тежко, акцентирайки

думкането от падането си върху тънките кънтящи дъски на сцената с кратки

неволни въздишки, които у някоя не така съвършена артистка биха могли да

се вземат за грухтене, придружавайки по-леките си движения с изобилно

щракане с пръсти и пискливо подвикване: "Ла, ла, о, ла, ла!" на няколко

пъти тя направи треперлив пирует в дъното на сцената, пристъпи игриво

напред към светлините, пренебрежително ритна назад във въздуха с

внушителния си крак, протегна замечтано напред брадичката си, подпряна на

показалеца, и като се полюля леко на другия си крак, изгледа публиката с

изражение на дълбоко задоволство от постижението си. После, като прибави

към слабите ръкопляскания своето: "О, ла, ла", което прозвуча като

самопоздравление, тя изкусително тръсна глава и започна да скача в кръг,

което за нейно удобство я върна в първоначалното положение. Връхната

точка на първата част от номера й бе едно благородно усилие - когато с

разперени ръце и изкривено от усилие лице тя бавно и мъчително се спусна

в шпагат, от което положение обаче не направи опит да се вдигне, защото

бе спасена от навременното падане на завесата.

- Не е зле, като се има предвид възрастта й -

забеляза Денис поверително. - Но някой ден тя ще продъни сцената и няма

да чуем нищо повече за нея.

- О, Денис - пошепна Мери укорително. - Ти не казваш това сериозно. Не ти

ли хареса?

- Ако на теб ти е харесала, и на мен ми харесва! Но не ме карай да се

влюбвам в нея! - подразни я Денис. - Да видим какво ще направи сега -

добави той, когато след подобаваща пауза завесата се издигна отново и

разкри затъмнената сцена, върху която бавно се плъзна маститата фигура на

несравнимата Болите. Загъната в дълга бяла рокля, лишена от моряшката

шапчица, но все пак дискретно забулена с дългите жълти къдри, които се

стичаха изобилно около лицето й, снабдена с чифт големи и неоспоримо

ангелски криле, тя се понесе през полумрака и застана в серафимска поза

пред смаяния им поглед. Нямаше вече волностите на танца, външния блясък

на балета; сега, сякаш преобразена и пречистена, мадам презираше

съществото, което викаше: "О, ла, ла!" и изпълняваше ужасния шпагат; тя

заплува благочестиво на сцената под акомпанимента на шумно скърцащи

телове и макари, които крепяха платформата, и подрънкването на тържествен

религиозен химн върху пианото зад кулисите. Последваха бурни аплодисменти

предимно под формата на пронизително свирене от задните редове и високи

викове: "Бис, бис!"; обаче режимът на Мак Инали не допускаше бисове и

мадам, като се поклони с пърхащи криле, се оттегли грациозно и отиде в

колата да види дали внучката и Кети Маджънти е заспала.

Мери запляска възторжено с ръце и се обърна към Денис.

- Какво ще кажеш сега? - запита тя сериозно, сякаш го предизвикваше да

намери недостатък у такова божествено същество. Хванали се за ръце,

сплели пръстите си, те седяха плътно притиснати на тясната дървена

скамейка; загледан в обърнатото към него захласнато лице на Мери, Денис

стисна ръката й и многозначително отговори:

- Ще кажа, че си прекрасна!