i ea1403da12425be3

заплахи, които срещахме, убийство сред дампири и морои беше почти нечувано. Да,

обаче се случи. Беше неминуемо във всяко общество, но при начина, по който нашето

беше преследвано, рядко имахме време да се обърнем един срещу друг (като оставим

настрана крещенето по време на съдебните срещи). Това беше и отчасти причината

Виктор да бъде осъден така. Пресъпленията му бяха почти толкова лоши, колкото

обстоятелствата станаха.

Досега.

Веднъж след като свикнах с невъзможната идея Татяна да е мъртва, успях да си задам

истинския въпрос – защо аз? Защо обвиняваха мен? Не бях адвокат, но бях сигурна, че

да наречеш някого “лицемерна кучка” не беше силно доказателство в едно дело.

Опитах се да получа повече информация от пазачите пред килията си, но те останаха

мълчаливи и с твърди лица. След като пресипнах от крясъци, се хвърлих на леглото и

проникнах в ума на Лиса, откъдето бях сигурна, че ще получа повече информация.

Лиса трескаво се опитваше да получи отговори от когото и да било. Кристиан още беше

с нея и двамата стояха във фоайето на една от административните сгради, където се

вихреше суматоха. Дампири и морои еднакво тичаха навсякъде, някои уплашени от

нестабилността на правителството, а други - опитващи се да извлекат полза от него.

Лиса и Кристиан стояха сред всичко това като листа, подмятани от бурята.

Въпреки че Лиса вече беше възрастен човек, все още винаги беше под крилото на някой

по-възрастен в Двореца – обикновено Присила Вода, а понякога даже Татяна. Нито една

от тях не беше на разположение сега по очевидни причини. Въпреки че много

аристократи я уважаваха, Лиса нямаше източник, към когото да се обърне. Виждайки

тревогата й, Кристиан стисна ръката й.

- Леля Таша ще знае какво става, - каза той. - Тя ще се появи рано или късно. Знаеш, че

няма да позволи нищо да се случи на Роуз.

Лиса знаеше, че има малко несигурност в думите му, но не го спомена. Таша може би не

искаше нищо да ми се случи, но определено не беше всемогъща.

- Лиса!

Гласът на Ейдриън накара Лиса и Кристиан да се обърнат. Ейдриън тъкмо беше влязъл с

майка си и буквално изглеждаше сякаш беше дошъл тук директно от спалнята ми.

Носеше вчерашните си дрехи – малко измачкани, а в прическата му липсваше

обичайната грижа. За разлика от него, Даниела изглеждаше излъскана и подредена,

перфектна картина на бизнесдама, която не е загубила женствеността си.

Най-сетне! Ето двама души, които може би имаха отговори. Лиса се завтече към тях с

благодарност.

- Слава Богу, - каза тя. - Никой не искаше да ни каже какво е станало, освен че

кралицата е мъртва, а Роуз – затворена. - Лиса погледна Даниела умолително. - Кажете

ми, че е станала някаква грешка.

Даниела потупа Лиса по рамото и я погледна толкова успокоително, колкото можеше

при тези обстоятелства.

- Опасявам се, че не мога. Татяна беше убита снощи и Роуз е главната заподозряна.

- Но тя никога не би го направила!, - извика Лиса.

Кристиан се присъедини към справедливия й гняв.

- Крещенето й през онзи ден в съда не е достатъчно, за да я обвинят в убийство. - ах, Кристиан и аз имахме едно и също обяснение. Беше си направо плашещо. - Нито пък

провалянето на Бдението над Мъртвите.

- Прав си, не е достатъчно, - съгласи се Даниела. - Но и не я кара да изглежда добре. А и

очевидно имат и други доказателства, които доказват вината й.

- Какви доказателства?, - попита Лиса.

Даниела отвърна извинително.

- Не знам. Това още е част от разследването. Ще проведат изслушване, на което ще

представят уликите и ще я разпитат за местонахождението й и предполагаемите

мотиви... Такива работи. - Тя огледа хората, бързащи около нея. - Ако изобщо стигнат до

там. Тези неща... Не се е случвало от векове. Съветът получава пълен контрол, докато

не изберат нов монарх, но въпреки това ще е хаос. Хората се страхуват. Няма да се

изненадам, ако Съветът обяви военно положение.

Кристиан се обърна към Лиса с обнадеждено лице.

- Видя ли Роуз снощи? С теб ли беше?

Лиса се намръщи.

- Не, мисля, че си беше в стаята. Видях я за последно онзи ден.

Даниела не изглеждаше щастлива от този факт.

- Това няма да помогне. Ако е била сама, няма алиби.

- Не беше сама.

Три чифта очи се обърнаха към Ейдриън. Проговаряше за първи път, откакто повика

Лиса. Тя още не се беше фокусирала съвсем върху него, т.е. и аз не бях. Само беше

забелязала странния му вид, когато пристигна, но сега виждаше малките подробности.

Тревогата и страданието бяха оставили своите отпечатъци и го караха да изглежда по-

възрастен. Когато погледна аурата му, видя обичайното златно на владеещ Духа, но то и

другите му цветове бяха размътени и обагрени с тъмнина. Имаше и мъждукаща

светлина – предупреждение, че нестабилността на Духа взима надмощие. Всичко това

му беше дошло твърде бързо, за да реагира, макар че подозирам, че беше атакувал

цигарите и ликьора в първия свободен момент. Ейдриън така се справяше с нещата.

- Какво искаш да кажеш?, - попита Даниела остро.

Ейдриън сви рамене.

- Тя не беше сама. Бях с нея цяла нощ.

Лиса и Кристиан се справиха добре със запазването на невъзмутени изражения, но