i f0e5b820dbf48648

и той тръгна към съседната стая. Още щом излезе в коридора, от всички

страни към него се спуснаха медицински сестри. Той ги отпрати и отвори

първата врата, до която стигна.

Фюри лежеше в огромно легло, свързан с толкова много апарати, че

самият той приличаше на машина. Обърна глава към него.

- Защо си станал, Зи?

- За да създам главоболия на персонала. - Затвори вратата и се

приближи до леглото. - Всъщност реагират наистина бързо.

- Не трябваше да...

- Млъкни и се отмести.

Фюри изглеждаше дяволски изненадан, но се отдръпна и Зи отпусна

изтощеното си тяло върху матрака. Когато положи глава върху

възглавниците, от устата и на двамата се отрониха едновременно

въздишки.

Зи разтърка очи.

- Грозен си без косата си, знаеш ли?

- Това означава ли, че ще оставиш твоята да расте?

- Не. Приключих с конкурсите за красота.

Фюри се засмя. После дълго мълчаха.

В тишината Зейдист непрекъснато си спомняше какво бе изпитал,

когато беше влетял в онази барака и бе видял Фюри прикован към масата,

без коса и с размазано от бой лице. Беше станал свидетел на болката и

агонията му.

Прочисти гърлото си.

- Не трябваше да те използвам по този начин. Фюри обърна рязко

глава към него.

- Какво?

- Когато исках да бъда... нараняван. Не трябваше да те карам да ме

биеш.

Не последва отговор и Зи обърна глава, за да види как Фюри покрива

очите си с длани.

- Беше жестоко от моя страна - продължи той. Въздухът между тях бе

пълен с напрежение.

- Мразех да правя това с теб.

- Знам. Знаех го и тогава, когато те карах да ме налагаш, докато от

раните ми не потече кръв. Знаех, че страдаш, и това беше най-гадното.

Никога повече няма да те моля да го правиш.

Голите гърди на Фюри се повдигнаха и отпуснаха. Предпочитам да

съм аз, отколкото някой друг. Кажи ми, когато отново имаш нужда. Ще ти

помогна.

- Господи. Фюри...

- Какво? Това е единственият начин, по който ще ми позволиш да се

погрижа за теб. И да те докосна.

Беше ред на Зи да сложи ръка на очите си, за да скрие напиращите в

тях сълзи. Наложи се да се покашля два пъти, преди да каже:

273

- Виж, не искам повече да ме спасяваш, братко. С това е свършено.

Време е да те освободя.

Не последва отговор. И Зи отново хвърли поглед на близнака си.

Точно навреме, за да види сълзата, която се бе търкулнала по бузата му.

- О... по дяволите - измърмори той.

- Да. Точно казано. - Втора сълза се откъсна от окото на Фюри. - По

дяволите. Плача.

- Добре, стегни се.

Фюри избърса лицето си с длани.

- Защо?

- Защото... мисля, че ще се опитам да те прегърна. Фюри отпусна

ръце до тялото си и го погледна с глупаво изражение на лицето.

Макар да се чувстваше неловко, Зи с мъка премести тялото си по-

близо до това на брат си.

- Повдигни си главата, по дяволите. - Фюри изпъна врат Зи плъзна

ръката си под него и го прегърна с другата. И двамата замръзнаха в това

неестествено за тях положение. - Знаеш ли, беше ми много по-лесно да

сторя това, когато мръзнеше в каросерията на онзи пикап.

- Ти ли беше?

- А ти да не мислеше, че е бил Дядо Коледа?

Космите по тила на Зи настръхнаха. Излагаше на показ чувствата си.

Какви ги вършеше, по дяволите?

- А аз си мислех, че е ангел - каза тихо Фюри и отпусна глава върху

ръката на брат си. - Когато ми пееше, мислех, че песента ще ме отведе

благополучно до Небитието.

- О, аз далеч не съм ангел. - Погали Фюри по бузата и избърса

сълзите му. После с върха на пръстите си затвори клепачите му.

- Уморен съм - прошепна Фюри. - Толкова съм... уморен.

Зи гледаше втренчено лицето на брат си. Натъртванията вече

заздравяваха, подутините спадаха, белегът, който сам си беше направил,

избледняваше. Но бръчките на изтощението и напрежението личаха ясно.

- Ти си уморен от векове, Фюри. Време е да се освободиш от мен.

- Не мисля, че ще мога.

Зейдист си пое дълбоко дъх.

- Онази нощ, в която бях отнет на семейството ни... Не, не ме гледай.

Прекалено си... близо. Не мога да дишам, когато ме гледаш така... Просто

затвори очи, о'кей? - Покашля се няколко пъти, думите излизаха с мъка от

свитото му гърло. - Не е твоя вината, че не са отвлекли теб. И не можеш

да компенсираш факта, че си имал късмет, а аз - не. Искам да престанеш

да се грижиш за мен.

Фюри издиша шумно и потрепери.

- Имаш ли представа как се почувствах, като те видях в онази килия,