Играта

Катрин се взря в него. Тялото му продължаваше да се притиска о нейното и тя усещаше с цялото си същество неговата мъжественост и знаеше какво ще се случи скоро, ако не намери някакъв начин да се защита. Но не помръдна, не можеше да помръдне, беше като замаяна.

Внезапно се съвзе й яростно се хвърли срещу него, но пиратът само стегна хватката си.

— Едва ли си ме сънувал, пирате. Нали току-що се запознахме!

Той се ухили.

— Прекалено съм припрян. Намеренията ми не са такива. — Но не се отмести от нея. — Отпусни се, скъпа, отпусни се. Няма как да победиш в любовната игра помежду ни. Аз съм далеч по-обигран от теб. Няма да те нараня. Ще ти доставя удоволствие.

Катрин изтръпна, но не се предаде.

— Мислиш да откраднеш честта ми без да ме нараниш? Това е невъзможно. А и мъж като теб никога не може да ми достави удоволствие, по никакъв начин.

Той се засмя. И докато се смееше, плъзна ръка по гърба й и я придърпа още по-плътно в обятията си. Връхчетата на пръстите му отново докоснаха лицето й, погалиха кожата й.

— Глупава… чиста… неопитна…

Катрин потрепери. Тонът му бе прекалено нежен.

— Пусни ме — прошепна тя.

— Аз мога и ще ти доставя удоволствие, скъпа, по всякакъв възможен начин. — Погледът му я прониза.

Катрин не можеше да знае какво означава това, но се изчерви. През ума й запрепускаха луди, разбъркани видения на сплетените тела на мъж и жена. Мъжът беше висок, безочлив и златокос.

— Само за момент ще изпиташ болка — промърмори той. — А после ще има толкова много наслада, че ще забравиш всичко друго, освен страстното си желание.

— Не! Никога! — изкрещя Катрин, прогонвайки натрапчивите си видения.

Пиратът й отговори с усмивка.

— Опитай вкуса ми — каза той. После се наведе към нея и леко докосна с устни нейните.

Тя се наежи и се опита да го удари по гърдите, но беше невъзможно — пиратът бързо улови китките й я обездвижи напълно. Устата му бе настойчива, но нежна. Катрин осъзна, че е спряла да диша. Но не се поддаде на упорството му и стисна здраво челюст. Тогава той започна много лекичко да хапе плътната й долна устна. При това през цялото време твърдият му член пулсираше между краката й.

Собственият й пулс се ускори толкова, че й се стори, че сърцето й ще се пръсне.

Накрая тя отвори уста, за да поеме въздух, защото дробовете й не можеха да издържат повече. С дълбок, гърлен звук пиратът плъзна език между устните й. Катрин изкрещя и отново започна да се дърпа, но напразно. Езикът му проникна дълбоко в нея. Това беше зашеметяващ израз на притежание.

Коленете й се огънаха и тя се олюля, но стоманената му прегръдка й попречи да се строполи на пода. Внезапно той откъсна устни от нея.

Зашеметена, Катрин се вторачи в него. Още не можеше да помръдне. Никой никога не й беше казвал, че има и такива целувки.

После осъзна, че се е вкопчила в широките му рамене и мигновено се опита да го отблъсне. Той й позволи да остави малко разстояние между пламналите им тела. За да прогони усещането за горещото му магическо присъствие, Катрин заговори:

— Баща ми няма да ти плати откуп, ако ме изнасилиш — каза тя, макар да знаеше, че не е вярно.

Пиратът се усмихна, наведе глава и я целуна по шията. От гърдите й се изтръгна възклицание. Устните му започнаха да се движат около гърлото й, описвайки с целувки въображаема огърлица. Сърцето й заби по-силно, толкова силно, че той сигурно го чуваше. Пиратът вдигна глава и отново се усмихна.

— Няма да има изнасилване, скъпа. Никога не бих изнасилил жена като теб.

— Ти не ме възприемаш сериозно! — извика тя.

— Напротив, възприемам те твърде сериозно — промърмори той като задържа поглед върху нея.

Катрин не успя да разбере какво има предвид, но усети, че в думите му има много повече, отколкото би могла да си представи.

— Тогава ме освободи без да ми причиняваш зло — каза тя.

Блестящият му поглед премина по лицето, после по гърдите й.

— Не мога.

Катрин почувства прилив на гняв.

— Защо? — изкрещя тя.

Той стисна челюст. Беше станал напълно сериозен. Трудно й бе да повярва, че само преди няколко минути се е усмихвал. Пръстите му още веднъж докоснаха лицето й.

— Защото си най-красивата жена, която съм виждал и защото ужасно много те искам.

Катрин не можеше да повярва на ушите си.

— Но не можеш да ме имаш! Аз не съм красива червена ябълка, която можеш да откъснеш и да изядеш просто ей така. Аз съм Катрин Фицджералд, дъщерята на графа на Дезмънд, родена и откърмена аристократка. Не можеш да ме имаш!

Пиратът не сваляше своя блестящ като диамант поглед от лицето й. Измина цяла минута, преди да проговори.

— Напротив, не само мога да те имам, но и ще те имам — каза той. — Изглежда не разбираш. Не сме в Дезмънд. Намираме се на моя кораб. В открито море. Тук аз съм крал и господар на всички и на всичко, което виждаш. От момента, в който попадна в моите ръце, ти ми принадлежиш. Катрин, нямам намерение да те нараня. Не изнасилвам девици. Сега се страхуваш от мен, но още преди нощта да е свършила, ще ти докажа, че страхът ти е неуместен.

Тя се взря в него за миг, онемяла. Точно зад рамото му се виждаше голямото легло.