Играта

Минаха покрай стените на Тауър. Катрин беше смаяна и реши, че той все пак е луд. Нормален човек, който цял живот е отхвърлял властта на кралицата, никога нямаше да посмее да се доближи толкова до ужасяващото място, което някой ден би могло да стане негова съдба. Никога, независимо колко е дързък, независимо колко е самонадеян.

Междувременно преминаха в галоп по Лондонския мост, свиха на изток и навлязоха в западнал квартал, пълен с шумни пивници и бордеи. От един такъв дом излязоха няколко добре облечени господа. Катрин се направи, че не забелязва няколкото полуголи жени, които стояха на ъгъла на улицата. Една закръглена проститутка започна да маха на пирата, дори го викна с писклив глас и подканящи слова. Лицето и ушите на Катрин пламнаха. Лиъм обаче изглеждаше напълно равнодушен към недвусмисленото предложение, все едно че не го беше чул.

Внезапно се натъкнаха на квадратна сграда — нещо като склад, който препречваше улицата. Лиъм зави наляво и Катрин автоматично го последва. От другата страна имаше голяма двуетажна къща, със стръмен и висок дървен покрив. Беше обградена с каменни стени. Лиъм рязко спря коня си и скочи на земята.

— Чакайте тук — нареди той на Катрин и Макгрегър.

Но не тръгна към входната порта, а покрай стената и скоро изчезна от погледите им. След петнайсет минути портата се отвори. В сянката й стоеше Лиъм. Беше отметнал плаща назад върху широките си рамене и Катрин едва сега видя, че освен обичайните бричове, високите до бедрата черни ботуши и ризата, е облякъл и прилепнал кожен жакет. Той им махна нетърпеливо. Катрин пришпори коня си напред. Сърцето й затанцува с внезапно, неистово въодушевление. Най-после щеше да види баща си, най-после!

Тя скочи от седлото и се втурна към входната врата, като изпревари Лиъм. Почука, но не получи отговор и почука пак.

Изведнъж отвътре се провикна женски глас:

— Кой идва в този неприличен час?

— Елинор! — извика Катрин. — Аз съм — Катрин Фицджералд!

Резето се вдигна и вратата се разтвори. Елинор се взря в Катрин невярващо, после погледна пирата.

— Мили боже! Какво правиш тук?

Беше дребна крехка жена с необикновена красота. Кестенява коса обрамчваше овалното й лице, недокоснато от петна или бръчки. Когато говореше, устните й разкриваха два реда равни бели зъби. Тя беше Бътлър, дъщеря на барон Дюбойн и бе точно с три години по-голяма от Катрин.

— Върнах се у дома — прошепна Катрин и колебливо се усмихна.

Но Елинор не отвърна на усмивката й.

— Това едва ли е „у дома“ — каза тя горчиво и се отмести настрана. — Хубава изненада си приготвила за горкия си баща — а той на всичко отгоре не е добре. Влизайте. — С вдървен жест Елинор неохотно покани Катрин, Лиъм и Макгрегър да влязат.

Но Лиъм се обърна и рязко каза:

— Остани навън, Мак. Достатъчно е да свирнеш, ако се появят посетители.

Макгрегър кимна и изчезна от погледите им с изумителна за размерите си скорост.

Елинор затвори вратата зад тях.

— Трябваше да ни кажеш, че пристигаш — каза тя намръщено.

— Писах много писма. Нима татко не е получил нито едно? — отвърна Катрин.

— Аз получих няколко от посланията ти, но не исках да нарушавам душевния му покой със себичните искания на разглезената му дъщеря. Бог вижда, че той си има достатъчно проблеми.

Катрин се наежи.

— Едва ли е себично да се прибереш у дома и да се омъжиш.

— И каква ще бъде зестрата ти, моля? — язвително каза Елинор. — Две крави и прасенце?

Катрин не вярваше на думите на мащехата си. Знаеше много добре, че тя не я обича, че никога не я бе обичала — още от деня на пристигането си с Джералд в замъка Аскийтън като красива усмихната булка. Споменът и досега изпълваше Катрин с болка. Не защото Елинор беше толкова хубава и щастлива, а защото собственият й баща бе изпълнен с радост и засмян до ушите. А бяха погребали Джоан, майката на Катрин, преди по-малко от месец.

— Не може всичко да е изгубено — каза тя. — Все ще е останало нещо за зестра.

— Всичко ни бе отнето и унищожено — извика яростно Елинор. — Налага ми се да прося подаяния! Живеем на хляб и медовина!

Катрин упорито отказваше да повярва.

— Къде е татко? Трябва да го видя веднага!

— Джералд спи, но след като и О’Нийл е с теб, ще го събудя. Чакайте тук. — Елинор рязко заобиколи Катрин и се заизкачва по тесните стълби с желязна лампа в ръка.

Катрин погледна Лиъм, изненадана от това, че мащехата й го познава. После си спомни, че преди много години баща й бе имал някакво вземане-даване с главатаря на клана О’Нийл, Шон. Всъщност Ирландия беше един малък затворен свят. Без съмнение бащата на Елинор, барон Дюбойн, също бе търгувал с хората на О’Нийл. Но каква ли работа би могъл да има Дюбойн с този човек?