Играта

— Сигурно О’Нийл е пленен от красотата на момичето. Може да е долен пират, но е и мъж. А и е прочут със завоеванията си. Спомняте ли си вдовстващата графиня Мариан? — Той със задоволство видя, че Елизабет трепна. — Както винаги, пиратът се стреми към две неща — злато и засищане на похотта си.

— Ти още защитаваш Фицджералд — обвини го Ормънд.

— Трябва ли вие двамата непрекъснато да сте на нож? — извика Елизабет и стисна ръце, зачервена от огорчение. — Все пак едно е ясно. Перът твърди, че на момичето не може да се вярва, че тя е страстно предана на Фицджералд и на рода си. Ще се доверя на преценката на сър Джон. Но независимо дали тя им служи за свръзка или не… — Тя не довърши. — Мисля, че не. Не, Лиъм не може да ми стори това.

Ормънд моментално се сопна:

— Бес! Тя им е свръзка! Не се подвеждай! Направи я моя повереница и целият този заговор ще приключи!

Лестър присви очи.

— Да не би внезапно да са те обладали братски чувства към отдавна изгубената ти сестра, Том? Или може би изпитваш други, по-мъжки чувства? — подсмихна се той.

Ормънд не му обърна внимание, а се приближи до кралицата.

— Драга братовчедке, нека да се погрижа за нея. Аз съм й наполовина брат и няма да има нищо странно, ако я поставиш под моя закрила. Ще я пратя при братята си в Килкъни, където ще я държат под око. Оттам няма да може да се свърже с баща си, уверявам те в това.

— Катрин ме помоли да й намеря съпруг — каза Елизабет. — Молбата й беше съвсем искрена. Тя съвсем убедително ми заяви, че единственото й желание е да бъде омъжена. Ако говори истината, не е възможно между баща й и О’Нийл да съществува заговор.

— Това е театър — намеси се Ормънд.

— Тя е умно момиче; молбата й го показа — промърмори кралицата. — Бог е свидетел, че майка й беше много интелигентна, а и Фицджералд е хитър като лисица.

Обади се Сесил:

— Моят съвет е да я оставим. Аз също мисля, че е невинна. А ако не е, нека да видим какво ще направи оттук нататък. Фицджералд е просто затворник, Ваше величество, и като такъв не може да ни причини кой знае какво зло. В случай, че е виновно, момичето ще ни заведе до гнездото на осите, ако такова съществува. — Сесил говореше почти без да мига. Беше готов да се обзаложи, че О’Нийл е твърде умен, за да бъде заловен в смъртоносната игра, която играеше.

Ормънд изпъшка. Лестър безмълвно се взря в Сесил, а Сесил спокойно отвърна на погледа му. Въпреки че мнението на Лестър не го интересуваше, кралският съветник знаеше, че този път са съюзници, че са на една и съща страна. Лестър — поради лични причини, защото ненавиждаше Ормънд. Сесил — защото искаше да защити своята родина и своята кралица.

— Можеш — подхвърли небрежно Лестър — да я омъжиш за някой близък до теб, някой, който е лоялен към теб — някой, който ще може да я наблюдава, да я контролира и да я използва, ако се наложи.

Елизабет се обърна и се взря право в очите му. Не се усмихваше.

— Ако имах двама като теб, Робин, бих я омъжила за единия от тях. — Погледът й беше твърд като диамант.

Той се усмихна и белите му зъби блеснаха на мургавата му кожа.

— Но понеже съм единствен, Елизабет, ще разбиеш сърцето ми, ако ми дадеш невяста.

Кралицата продължи да го гледа остро, но накрая омекна.

— Решихме — оповести тя. — Ще комбинираме всички изложени тук идеи. Засега момичето ще остане неомъжено, защото ако решим да я омъжим, трябва внимателно да помислим за кого. Тя ще остане тук при нас, в двора. — Елизабет се усмихна. — Като наша придворна дама. Освен това ще й дадем известна свобода, ще й позволим да посещава баща си, с надеждата, че така ще можем да разкрием гнездото на осите. И за да бъдем сигурни, че няма да пропуснем нищо, ние ще й дадем собствена прислужница, която ще следи всяко нейно движение и ще ни дава отчет всеки ден.

Всички се усмихнаха. Решението бе взето. Катрин щеше да стане придворна дама на кралицата. Защото от нея се очакваше да ги отведе до гнездото на заговорниците и предателите.

14.

За разлика от предишния път, сега призоваха Лиъм да се яви при кралицата не посред нощ, а рано на следващата сутрин. Той не бе и очаквал нощна среща. Не и след като видя Лестър да напуска спалнята на Елизабет след личен и явно приятен разговор на четири очи. Очевидно Дъдли отново беше спечелил благоволението на кралицата.

И слава богу, мислеше си Лиъм с облекчение.

Елизабет го посрещна в приемната си, в присъствието на две от своите придворни дами. Беше облечена великолепно. Двете дами бяха омъжени благороднички, но въпреки това се усмихнаха предвзето на Лиъм и се изчервиха мило, полагайки усилия да привлекат погледа му. Но той не обърна никакво внимание на опитите им за флирт, а кралицата намръщено ги прогони. Сетне затвори плътно вратата и двамата останаха сами.

Елизабет му се усмихна, но усмивката й бе сдържана.

— Беше много благородно от твоя страна, Лиъм, да придружиш Катрин обратно до Лондон — каза тя, като издърпа от ръкава си едно запечатано писмо. — Колко ли е била объркана след такова фиаско с Хю Бари! — Погледът й премина по него твърде замислено.

Той отвърна на усмивката й, после стана сериозен.