Империя в черно и златно

— Ти беше възхитително търпелив през последната година, майоре, подготви операцията си предпазливо и без бързане. А сега си като дете, на което са обещали нова играчка. Добре. Ще ти покажа къде се е окопал агентът на Стенуолд. Събрал е истинско войнство от дребни престъпници, между другото. Добре би било да ги удариш, така мисля аз. С помощта на местни мутри, ако те притеснява как ще изглежда отстрани. Трийсетина опитни биячи би трябвало да свършат работа.

— Трудно ще е да наема трийсет мъже, без да се разчуе.

— Това го оставям в твоите способни ръце — каза Сцилис. — Няма как да ги хванете всичките, защото поне половината са в постоянно движение. Ще ти оставя подробности за това къде и при кого ходят и по каква работа — за онези, които знам. Немалка част ще ви се изплъзнат, но поне ще сте отрязали главата. Шеф им е един обрасъл с шипове грозник на име Скуто. Него е добре да убиете. И колкото се може повече от подчинените му.

— Ами ти? Щом не искаш да ми кажеш в чия роля си, може неволно да попаднеш в мелето.

— Ако се случи, значи съм го заслужил — махна небрежно с ръка Сцилис. — Мога сам да се погрижа за себе си, не се притеснявай.

— Нещо друго?

— Надяват се молецородните отшелници да им помогнат. Смятам, че мога да сложа прът в това колело.

Талрик кимна.

— Вече пратихме наши хора там и те държат нещата под контрол.

— Знам ли…

— Съмняваш се в мен? — вдигна вежди Талрик.

— Съмнявам се в преценката ти — уточни Сцилис. — Молецородните не са просто планински диваци. Хитри шарлатани са те и никога не се знае какво точно кроят. На твое място бих ги държал под око, защото много ги бива да развалят чужди планове, когато най-малко очакваш.

— Имай грижата тогава — каза Талрик. — Разчитам на теб да предотвратиш евентуален съюз с молецородните без оглед на средствата.

— А Стенуолд Трудан?

— Можеш ли да го заловиш жив?

— Едва ли, предвид ситуацията.

Талрик се замисли.

— Пратил съм мои хора да го търсят. Ако само можех да опна него на масата за разпит… — Накрая стигна до решение. — Ще избием хората му, ще прекъснем връзката им с молецоидите, но ако съществува и най-малкият шанс Стенуолд Трудан да ми падне жив в ръцете, то това ще е черешката на тортата.

35.

Тарн беше град, полегнал на хълбок. Прозорците и вратите се катереха едни връз други и помежду им имаше не просто гола скала, а истинско изобилие от каменни релефи. В началото й се сториха толкова нагъсто, че й се зави свят, а когато молецът се сниши, детайлите изпъкнаха и я заляха. Имаше вити колони и ажурна резба, фризове и статуи, цяла история в картини и придружаващ я писмен коментар, всичко това запечатано в камък. Редици закачулени фигури, изпълняващи незнайни ритуали. Битки в разгара си, стилизирани фигури на богомолкоиди, молецоиди, паякородни и други раси, които Че не познаваше. Имаше изображения на зверове и абстрактни арабески, както и неща, които не би могла да назове, защото бяха извън сферата на познанията й. Молецородните бяха превърнали планинския склон в свой учебник по история, толкова величествен и мащабен, толкова строг и ужасен и толкова тъжен, че буца заседна в гърлото й. Хилядолетия бяха запечатани в скалата на тази самотна планина — дело на народ, чието владичество се е простирало над половината от познатия свят преди узурпатори да го изтласкат назад в това планинско убежище.

— Колко ли ни мразите — прошепна смутено Че в ухото на Ахеос. Той се извърна и я погледна изненадано.

— Не мислех, че… но ти явно го виждаш така, както го виждаме ние. Изгубено величие и тъга по отминали дни.

Гигантският молец изглежда си беше избрал една пъстра стена и летеше в стесняващи се кръгове, захождайки за кацане. Че се вгледа и видя, че стената не е пъстра, а изглежда такава заради прибраните криле на други накацали молци, както и че техният не би могъл да кацне другояче, освен вертикално. За щастие, в подножието на стената имаше корниз и насекомото се приземи там, така че след като се спусне от гърба му, Че да стъпи на равния камък. Е, спускането й не беше от най-изящните, но тя нямаше нищо против да усети отново твърда земя, пък било то и под дупето, а не под краката си. Ахеос й помогна да се изправи, докато насекомото пълзеше към местата за почивка в горната част на стената.

— Как изобщо ще се придвижвам във вашия град? — попита го тя.

— Не си първият ни безкрил гост. За посетителите има специални места близо до повърхността — обясни той.

— Близо до повърхността?

— Защо се учудваш? — усмихна се Ахеос. — Тарн е голям град, а не само фасадата, която виждаш. Огромната му част се намира в планинските недра.

— Но… слънцето?… Как?…

— За нас мракът не е пречка. Както и за теб — напомни й той.

Под повърхността, в мрака, който не беше мрак, умът играеше номерца. Макар стените на кръглата стая да изпъкваха в сложни отсенки на сивото, които рисуваха ясно пред взора й надписите и релефите, виещи се по тях, дълбоко в себе си тя знаеше, че всичко тук е черно като нощта и очите й изобщо не би трябвало да различават подробности. Напрягаше слуха си в несъзнателен опит да компенсира и така чу.