Империя в черно и златно

Стенуолд не беше спринтьор и по-чевръстите членове на групата му го изпревариха още преди да е преполовил разстоянието до „Гордост“. Чул беше силното изсвирване — знак, че молецоидите не са открили навреме поне един часовой. Силуети прелитаха покрай празничните светлинки, обточващи навеса на „Гордост“. Сиянието на газените фенери се отразяваше в стомана, чуваха се стонове на болка и пресечени викове. Тисамон и Тиниса бяха излезли начело и тичаха с убийствена скорост към двигателя. Щяха да стигнат там първи, но бързината им с нищо нямаше да ускори основната задача по унищожаването му, само щяха да пролеят още вражеска кръв и да се изложат на още по-голям риск.

Молецороден боец се стрелна над главата му, неясен силует със сив плащ, бели очи и обтегнат лък. Стенуолд вече дишаше тежко. Видя, че е останал на опашката и реши да забави темпото, за да не остане съвсем без сили. Огледа се наляво и надясно.

Наляво строителната площадка беше разчистена чак до два вагона, зарязани на отбивка от релсовия път и надвиснали като тъмна извита стена. Надясно тъмнината се гънеше от черните сенки на две големи купчини изкопна пръст. Когато ги подмина на бегом, Стенуолд видя друг двигател, джудже в сравнение с масивната снага на „Гордост“, и мерна някакво движение през прозорците му — мъже тичаха покрай релсите от другата му страна.

Право напред и без предупреждение се разрази истинска битка. Жила проблясваха, ранени викаха. Стенуолд беше достатъчно близо и видя как един молецороден отхвръква към металния кожух на „Гордост“ с нажежена рана от огнен залп в гърдите. Богомолкородната от Тарн се оттласна във въздуха, крилете й се разгънаха и тя съсече водещия осоид преди войникът да е намалил собствената си скорост.

— Надясно! — изрева Стенуолд. — Че! Скуто! Тисамон и Тиниса! Отивайте при двигателя! Останалите — с мен!

Издал заповедта, Стенуолд се опита да спре, но дори това не беше лесна задача — краката му заораха в омесената с чакъл пръст и той за малко да изпусне арбалета си. Отряд бронирани осородни войници тичаше право към тях във формата на клин с вдигнати щитове и насочени напред копия. Докато Стенуолд се мъчеше да зареди арбалета си, две стрели профучаха край него и се забиха безпомощно в щитовете на осоидите. Клинът се приближаваше на бегом. Стенуолд бръкна в торбата на кръста си за граната.

В следващия миг оглуша, защото Балкус беше открил огън със своя гвоздистрел и три последователни детонации разтърсиха целия машинен двор. Върхът на имперския клин се разпадна. Двама войници се строполиха, покосени през щитовете и броните си. Балкус беше коленичил и се мъчеше да извади заседнал в дулото снаряд. Спера се издигна във въздуха и арбалетната й стрела повали войник в последната редица на клина. Объркването сред осоидите не трая дълго и клинът започна да се оформя отново. Стенуолд ги видя как прехвърлят копията в левите си ръце, за да освободят десните за огнени залпове.

На негово място големите военачалници сигурно биха оползотворили времето си в преценка на баланса и възможностите, но Стенуолд не беше войник, затова просто извика: „Нападайте!“ В същото време запали фитила на гранатата със стоманената си запалка и метна металната топка напред.

Гранатата се удари в щит и падна в краката на най-близкия осоид. Мъжът едва успя да сведе поглед към земята, когато металната обшивка се пръсна и шрапнелите го смляха на кайма, ранявайки и другите около него. Едно назъбено парче метал забърса рамото на Стенуолд.

А после дойде ред на близкия бой. Стенуолд извади меча си и нападна, докато противникът правеше опити да се прегрупира. Прониза един в незащитената от броня подмишница и войникът впи отчаяно ръце в него, преди да падне на земята. До него бръмбарородният с тежката броня стовари алебардата си, строши един щит и отсече ръката на мъжа, който го държеше. Гвоздистрелът на Балкус изрева още два пъти почти от упор, после мравкоидът го преметна на гърба си, изтегли късия си меч и продължи да се бие с точните, пестеливи движения на своята раса.

Че тичаше към двигателя. Нямаше време да се оглежда, но и малкото, което видя, говореше за сериозна битка и твърде много трупове. Повечето бяха на осоиди, но сред мъртвите имаше и трима молецородни, единият от които можеше да е Ахеос.

„Не трябва да мисля за това.“ Което не я спря да мисли точно за същото, разбира се, но за щастие краката й знаеха какво правят и я носеха напред.

Там се бяха появили осородни и се обръщаха да посрещнат новодошлите. Енергиен залп изсъска покрай нея, на педя от главата й. Друг литна към Тиниса, но тя отскочи сръчно встрани, а после се вряза в противника рамо до рамо с баща си.

Двамата имаха минимална преднина, няколко крачки само, броени секунди. Въпреки това и въпреки разказите на очевидци в Мина, Че изпадна в потрес. Не можеше да повярва на очите си. Преди не беше виждала Тисамон в действие, нито си бе давала сметка с колко малко му отстъпва доведената й сестра.