Истински пари

— Да ама то прилича на… — упорстваше тя.

— Аха, значи сте наясно какво е и няма нужда да обяснявам — бързо я прекъсна Влаго.

Той върна вестника на разтревожения клиент, който му го беше подал.

— Вие сте господин Каспър, нали така? — обърна се към мъжа. — Балансът по сметката, която открихте при нас, е 7.00 АМД, струва ми се?

За момент човекът беше искрено впечатлен. Влаго наистина имаше талант да помни лица.

— Обясних ви, че тук не ни пука за златото — обясни той.

— Да ама… — не отстъпваше човекът. — Ами, що за банка е това, щом някой може просто да изнесе златото отвътре? — довърши той.

— Златото е без значение — повтори Влаго. — Казах ви го и преди.

Думите му бяха посрещнати колебливо. На теория, в момента те би трябвало да търчат нагоре по стълбите. Влаго знаеше какво ги спира. Надеждата. Онова малко гласче в главата на човек, което повтаря: „Това не може да е истина“. Същото гласче кара хората да претърсват един и същи джоб три пъти, когато търсят изгубени ключове. Това е същата безумна вяра, че светът съвсем скоро ще се върне към обичайното си състояние, стига човек наистина да вярва, и всички ключове ще бъдат намерени. Гласът повтаря „това не може да е истина“ достатъчно силно, та да заглуши надигащото се опасение, че тъкмо това е истината.

Значи Влаго разполагаше с около тридесет секунди, преди надеждата им да се изпари.

И тъкмо в този момент тълпата се раздели. Пучи Охол нямаше никаква представа как да се появи ефектно. Хари Краля от своя страна, беше съвсем наясно. Неспокойното, нервно множество се отвори като море пред пророк хидрофоб и остави проход, който веднага се оказа обточен от двете страни от едри, закоравели на вид типове със счупени носове и сложна топография от белези. По тази своеобразна алея се зададе Хари Краля, обвит в дима от своята пура. Влаго съумя да запази самообладание, когато Краля застана на две педи пред него и се постара да отвърне на погледа му без колебание.

— Колко пари вложих във вашата банка, г-н Мустак? — попита Хари.

— Ъм, струва ми се петдесет хиляди долара, г-н Крал — отвърна Влаго.

— Аха, и на мен тъй ми се струва — съгласи се Краля. — Можете ли да се сетите какво ще направя сега, г-н Мустак?

Влаго нямаше нужда да гадае. Ефектът от сплот все още не беше изчезнал окончателно и в мозъка му отговорът отекна като погребална камбана.

— Ще внесете още малко, нали г-н Крал?

Хари Краля му се усмихна широко, сякаш Влаго беше пес, който е научил нов номер.

— Точно тъй, г-н Мустак! Викам си, значи, Хари, какво са един голи петдесет хиляди? Я вземи да ги закръглиш на шестдесет хиляди.

По даден сигнал няколко от хората на Хари пристъпиха иззад него, понесли тежки ковчежета.

— Вярно, повечето е в злато и сребро, ама съм сигурен че си имате достатъчно умни младежи, дето могат да го преброят.

— Това е много мило, г-н Крал — увери го Влаго, — но всеки момент одиторите ще излязат и банката ще се окаже в голяма беда. Затова, моля ви, не мога да приема тези пари.

Хари се наведе по-близо до Влаго, като го включи в собствения си облак тютюнев дим, в който се прокрадваше и една идея гниещо зеле.

— Знам, че си намислил нещо — прошепна той и потупа носа си отстрани. — Копелетата ти дишат във врата, това е ясно. Обаче аз разпознавам победителите и си знам, че си скрил нещо в ръкавите.

— Само ръцете си, г-н Крал, само ръцете — вметна Влаго.

— И дано не се наложи да се разделиш с тях — отвърна Хари и го тупна по гърба.

Мъжете минаха покрай Влаго и оставиха ковчежетата на пода.

— Не ми е нужна разписка — обяви Хари. — Вие ме познавате, г-н Мустак. Знаете, че можете да ми вярвате, точно както и аз знам, че мога да ви имам доверие.

Влаго затвори очи за момент. Стори му се глупаво, че до преди малко се беше тревожил за едно нищо и никакво обесване.

— Парите ви са на сигурно място тук, г-н Крал — увери го той.

— Знам. А като се измъкнете от тази каша, ще пратя Уолъс да обсъди с вашия маймуняк колко точно лихва ще ми начислите върху тази сумичка, нали? Честното си честно.

— Съвсем вярно, г-н Крал.

— Тъй — отсече Хари. — А сега отивам да си купя малко земя.

Тълпата го изпрати с объркан шепот. Новият депозит беше неочакван. Влаго беше не по-малко изненадан от тях. Хората се чудеха какво ли знае Хари Краля. Влаго се чудеше същото. Ужасно нещо е някой като Хари Краля да вярва в теб.

Междувременно тълпата беше излъчила свой говорител, който сега се обади.

— Вижте, какво все пак става? Изчезнало ли е златото или не?

— Нямам представа — отвърна Влаго. — Не съм поглеждал днес.

— Казвате го сякаш няма голямо значение — отбеляза Захариса.

— Както вече обясних, градът е все още на мястото си. Банката е все още тук. Аз също никъде не смятам да ходя — той метна поглед към широкия, отдалечаващ се гръб на Хари Краля. — За момента. Така че защо ни е златото, само да заема място.

Козмо Охол се появи зад Влаго.

— Е, г-н Мустак, явно ще се окажете истински мошеник.

— Това пък какво трябва да значи? — попита Влаго.