Истински пари

Думите му предизвикаха поредната глъчка и Влаго успя да се промуши незабелязано през неспокойната тълпа до доктор Селяк и хората му, които се опитваха да стигнат обратно до голема на площада.

— Може ли да дойда с вас? Искам да опитам нещо.

Селяк кимна, но докато промъкваха преносимия кръг навън се обърна към Влаго.

— Мисля, че г-ца Добродуш опита всичко. Професорът беше крайно впечатлен.

— Пропуснала е нещо. Вярвайте ми. Като говорим за доверие, кои са тези момци, дето носят чаршафа?

— Мои студенти — отвърна Селяк, докато се бореше да задържи кръга стабилен.

— Изучават некро… ъъъ, посмъртни комуникации по собствено желание? Защо?

— Изглежда им помага да си намират момичета — въздъхна Селяк. Разнесе се хихикане.

— В отдел по некромантия? Що за момичета намират?

— Не, понеже след като се дипломират ще носят черна роба с качулка и пръстен с череп. Мисля, че точният термин, който ползват, е „магнит за мадами“.

— Мислех, че на магьосниците не им е позволено да се женят.

— Брак? — възкликна Селяк. — О, не мисля, че в плановете им влиза такова нещо.

— И по мое време никой не мислеше за брак! — извика Угоен, който се люлееше напред-назад, докато кръгът напредваше бавно през тълпата. — Не можеш ли да поразиш част от тая навалица с Черен огън, Селяк? Нали си некромант, седемте ада да те глътнат дано! Не би трябвало да се държиш любезно! Като гледам как вървят нещата, май ще трябва да прекарвам повече време в отдела!

— Дали може да си поговорим настрана? — прошепна Влаго на Селяк. — Младежите ще се справят и без вас, нали? Кажете им да ни настигнат при голема.

Влаго отпраши напред и никак не се изненада, че Селяк се втурна да го догони. Той дръпна не-точно-некроманта в заслона на един вход.

— Имате ли доверие на студентите си?

— Вие да не сте луд?

— Просто имам план как да оправим нещата, но недостатъкът на плана е, че професор Угоен, уви, повече няма да е на разположение във вашия отдел.

— Като казвате, че няма да е на разположение, имате предвид…?

— Уви, повече няма да го видите — отвърна Влаго. — Това, явно, ще е тежък удар за вас.

Селяк се закашля.

— О, боже. Никога повече няма да може да се върне?

— Така мисля.

— Сигурен ли сте? — отново попита Селяк предпазливо. — По никакъв начин?

— Убеден съм.

— Хм. Е, да, това действително би бил съкрушителен удар.

— Съкрушителен, просто съкрушителен — потвърди Влаго.

— Разбира се, не бих искал той да… страда.

— В никакъв случай, в никакъв случай — увери го Влаго като се бореше да не се разхили.

Нас, хората, много ни бива да си извъртаме нещата както ни отърва, помисли си той.

— Пък и, ако си говорим честно, той се е радвал на дълъг, пълноценен живот.

— Даже два, като се замислиш — вметна Влаго.

— Какво искате да направим? — попита Селяк, на фона на виковете на призрачния професор, който хокаше студентите.

— Ако не се лъжа, съществува такова нещо като… инсорсизъм?

— Аааа не, това не е позволено! Абсолютно противоречи на университетските правила!

— Е, хайде сега, все някак трябва да оправдаете черната роба и пръстена с череп. Така де, предшествениците ви сигурно ще се обърнат в тъмните си ковчези, ако чуят, че възразявате срещу тази незначителна пакост… — и Влаго обясни идеята си с едно изречение.

Виковете и проклятията вече се долавяха по-отчетливо, което им подсказа, че кръгът почти ги е настигнал.

— Е, докторе? — подкани го Влаго.

Сложна поредица изражения премина по лицето на Селяк.

— Ами, предполагам…

— Да, докторе?

— Ами, то ще е като да го пратим в рая, нали така? — попита Селяк.

— Именно! Не бих могъл да се изразя по-точно!

— Всеки се изразява по-добре от тоя идиот! — сопна се Угоен, тъкмо зад него. — Тоя отдел напълно си е зарязал корените, откак съм го напуснал! Ама ще я видим тая работа!

— Преди това, професоре, налага се да говоря с голема — прекъсна го Влаго. — Ще можете ли да ми превеждате?

— Мога, ама не искам — сопна му се Угоен.

— Бяхте така добър да съдействате на г-ца Добродуш.

— Тя е привлекателна. Защо да предавам на вас знание, което съм трупал цял век?

— Защото онези глупаци там вътре искат да ползват големите, за да започнат война.

— Тъкмо броят на глупаците ще понамалее.

Вече стояха точно пред самотния голем. Дори както беше коленичил, лицето му и лицето на Влаго бяха на едно ниво. Главата се завъртя и го изгледа безизразно. Стражниците около голема от своя страна, го гледаха с дълбоко подозрение.

— Ние, господа офицери, ще се позанимаваме малко с магия — уведоми ги Влаго.

Ефрейторът, начело на операцията, изглеждаше, сякаш това не му допада.

— Тук сме, за да го охраняваме — посочи той, като оглеждаше черните роби и полупрозрачния професор Угоен.

— Няма проблем, не ни пречите. Стойте си. Рискът е съвсем минимален.

— Риск? — повтори ефрейторът.

— Макар че вероятно ще е по-добре да се разпръснете и да държите хората на разстояние — продължи Влаго. — Не бихме искали някой гражданин да пострада. Може би ще успеете да ги избутате назад стотина ярда?

— Наредиха ни да стоим тук — отвърна ефрейторът и, след като огледа Влаго от глава до пети, понижи глас. — Вие не сте ли пощенският началник?