Истински пари

— Защо винаги толкова бързате, г-н Мустак?

— Защото хората не обичат промяната. Но ако тя се случи достатъчно бързо и незабележимо, тогава те просто я приемат като ново обичайно състояние.

— Е, ами, предполагам няма да има проблем да наемем няколко голема — съгласи се печатарят. — Но се опасявам, че има други пречки, които ще е по-трудно да преодолеем. Нали разбирате, че ако почнете да печатате пари, тогава вече фалшификаторите ще се нароят? Може да не им се занимава да фалшифицират марка на стойност двадесет пенса, но за банкноти от десет долара… — той повдигна една вежда.

— Вероятно сте прав. Това проблем ли е?

— Сериозен, приятелю. О, ние естествено можем да помогнем. Свястна хартия с релефни очертания, добро симпатично мастило, подмяна на клишетата често, така че да са винаги достатъчно остри, малки уловки тук-там в рисунъка… и всичко трябва да е изключително сложно. Това е важно. Да, можем да направим всичко това, но банкнотите ще излязат скъпи. Искрено ви препоръчвам да си намерите ето толкова добър гравьор… — Г-н Масур отключи едно от долните чекмеджета на бюрото си и извади лист с марки от петдесет пенса, зелена серия, изобразяващи Кулата на изкуствата. После подаде на Влаго голяма лупа.

— Хартията е от най-високо качество, разбира се — каза печатарят, докато Влаго разглеждаше.

— Свършили сте чудесна работа. Виждам абсолютно всеки детайл — възкликна Влаго като проследяваше марките по листа.

— Не — възрази Масур с известно задоволство — Всъщност не можете да видите всеки детайл. Но може и да успеете с това.

Той отключи един шкаф и подаде на Влаго тежък месингов микроскоп.

— Той е вложил повече детайли от нас — обясни Масур, докато Влаго фокусираше микроскопа. — Достигнал е абсолютния предел на взаимодействието между хартия и метал. Уверено твърдя, че това е дело на гений. Само той би могъл да ви свърши работа.

— Изумително — съгласи се Влаго. — Значи трябва на всяка цена да го привлечем. За кого работи в момента?

— За никого, г-н Мустак. В момента той е в затвора и си чака реда на бесилото.

— Бухльо Дженкинс?

— Вие свидетелствахте срещу него, г-н Мустак — напомни му Масур меко.

— Да, но само за да потвърдя, че марките които е копирал наистина са наши, и колко бихме изгубили заради неговата работа. Не очаквах, че ще го пратят на бесилото!

— Негова светлост никога не прощава измяната срещу Града, както го нарича той. Аз мисля, че адвокатът на Дженкинс не си свърши работата особено добре. Все пак, неговите произведения карат нашите собствени марки да приличат на фалшификати. Знаете ли, стори ми се, че горкият нещастник дори не осъзнава, че върши нещо лошо.

Влаго си припомни воднистите изплашени очи на човечеца и изражението му на безпомощно недоумение.

— Да, може и да сте прав.

— Дали не бихте могъл да използвате влиянието си над Ветинари…

— Не. Няма да стане.

— А. Сигурен ли сте?

— Да — потвърди Влаго сухо.

— Тогава, надявам се разбирате, възможностите ни са ограничени. Разбира се, можем автоматично да номерираме всяка банкнота. Но при всички положения няма да минете без най-финия възможен рисунък. Съжалявам, ще ми се да можех да ви помогна. Ние сме ви безкрайно задължени, г-н Мустак. Получаваме толкова поръчки, че пространството в Монетния двор ще ни е добре дошло. Тия дни сме се превърнали кажи-речи в официалната държавна печатница!

— Нима? — възкликна Влаго. — Това е много… интересно.

Дъждът валеше съвсем грубиянски. Канавките гъргореха и плюеха излишната вода. От време на време вятърът подхващаше преливащите по покривите струи, завърташе ги и ги плисваше в лицето на някой минувач, вдигнал поглед нагоре. Но в нощ като тази почти никой не си губеше времето да вдига глава и да се оглежда. В такава нощ хората се превиваха надве и бързаха да се приберат у дома.

Дъждовните капки удряха прозорците в пансиона на г-жа Кейк и по-точно прозореца в задната стая, обитавана от Чистонрав Непреклон, със скорост двадесет и седем капки в секунда, плюс-минус петнадесет процента.

Г-н Непреклон обичаше да брои. На числата можеше да се има доверие. Е, с изключение може би на числото пи, но той работеше по него в свободното си време и щеше да разкрие тайната му рано или късно.

Той седеше на леглото, съсредоточен върху числата, които танцуваха в главата му. Числата винаги бяха танцували за него, дори в трудните моменти. А трудните момента бяха наистина изключително неприятни. Сега изглежда се задаваха нови неприятности.

Някой почука на вратата. Той каза:

— Влезте, г-жо Кейк.

Хазайката отвори вратата и влезе.