Истински пари

— В общи линии. Вижте, ние наистина ще сме много благодарни, ако не споменавате на никого за Любопитния шкаф. Смятаме, че знаем как да работим с него, но това може изобщо да не отговаря на оригиналното му предназначение. Нямаме представа за какво служи той, както се изразихте, нито кой го е построил, нито дори дали задаваме правилните въпроси. Никой предмет от съдържанието му не е по-голям от квадрат със страна около 14 инча, но не знаем защо е така. Нито кой и по каква причина е решил, че това е чак толкова любопитно и определено не знаем защо не съдържа нищо розово. Всичко е много объркващо. Сигурен съм, че умеете да пазите тайна, г-н Мустак?

— Бихте се изненадал колко ме бива.

— О? И защо така?

— Не задавате правилния въпрос.

— Е, можете да направите поне един важен извод, свързан с Шкафа — каза Прелест Дивна, явно върнала се към реалността. — Явно не е бил построен от момиче на възраст между четири и, да кажем, единадесет години.

— Откъде сте толкова сигурна?

— Повярвайте ми, никое момиче в тази възрастова група не би се отказало от розовото доброволно.

— Нима? Но това чудесно! — каза Пондър и си го отбеляза в клипборда. — Това си струва да се запомни. Ами хайде да видим онзи крак тогава.

Магьосниците на летящите метли вече се бяха приземили. Пондър прочисти гърло и пак вдигна мегафона.

— Всички ли слязоха? Чудесно. Хекс, бъди така добър да свиеш Шкафа, моля!

За момент се възцари тишина, а после някъде горе, близо до тавана, се разнесе тракащ звук, който постепенно се усилваше. Звучеше сякаш някой бог размесва дървени карти, дълги цяла миля.

— Хекс е нашата мислеща машина — обясни Пондър. — Без него едва ли бихме могли да проучваме шкафа.

Тракането ставаше все по-шумно и все по-бързо.

— Възможно е да ви заболят ушите — повиши глас Пондър. — Хекс се старае да контролира скоростта, но на вентилаторите им трябва време, за да възстановят въздуха в помещението. Понеже обемът на шкафа се променя изключително бързо, нари разбирате!

Накрая му се наложи да крещи, за да надвика трясъка на свиващите се чекмеджета. Те хлътваха едно в друго твърде бързо, за да може човешко око да проследи как структура се сгъва, плъзга, трака и първо се смалява до размера на къща, после барака, а накрая насред разтегленото пространство — освен ако не беше някакъв вид сбито време — остава малък лъскав шкаф, изправен на красиви резбовани крака.

Вратите на шкафа се затвориха с леко щракване.

— А сега бавно разгъни до обект 1.109 — нареди Пондър сред отекващата тишина.

Вратите се отвориха. Едно дълбоко чекмедже се плъзна навън.

И продължи да се плъзга.

— Последвайте ме — подкани ги Пондър и се отправи към Шкафа. — Относително безопасно е.

— Ъм, от шкаф с размер 14 на 14 инча, току-що се измъкна чекмедже дълго стотина метра — коментира Влаго, в случай че само той забелязваше този интересен факт.

— Да, така става — потвърди Пондър, докато чекмеджето се плъзна обратно на половина. Влаго забеляза, че отстрани то беше обточено с редица други чекмеджета. Значи, чекмеджета се отваряха… от чекмеджета. Но, разбира се, веднага съобрази Влаго, в една единадесет-измерна вселена, това вероятно не е правилният начин да се гледа на нещата.

— Това е ребус с плъзгащи се плочки — каза Прелест Дивна, — но с много повече посоки, в които да плъзгаш плочките.

— Това е една ярка изобразителна аналогия, която помага да се осмисли проблемът, като в същото време, ако трябва да сме точни, е напълно погрешна — коментира Пондър.

Прелест Дивна присви очи. Не беше пушила от десет минути.

От дългото чекмедже се подаде друго чекмедже под прав ъгъл. По двете му страни се забелязваха, точно така, още чекмеджета. Едно от тях се протегна бавно.

Влаго реши да рискува и да провери от какъв материал е направен шкафът, като почука по него. Приличаше на съвсем обикновено дърво и се разнесе съвсем обичаен звук.

— Трябва ли да се притеснявам, задето току-що видях чекмедже да се плъзва през друго чекмедже? — попита той.

— Не — увери го Пондър. — Просто Шкафът се опитва да придаде разбираем вид в четириизмерна среда на нещо, което се случва в единадесет или вероятно десет измерения.

— Опитва се? Искате да кажете, че той е жив?

— Аха! Ето това вече е правилен въпрос!

— Но се обзалагам, че и неговият отговор не ви е известен?

— Прав сте. Но трябва да признаете, че това е отличен въпрос, на който да ви липсва отговор. А ето го и крака. Хекс, задръж и свий, ако обичаш.

Чекмеджетата хлътнаха обратно едно в друго с поредица потраквания, много по-кратки и далеч не толкова драматични като голямото свиване, след което шкафът остана да изглежда съвсем скромен, древен и с леко извити крака.

Краката му завършваха с резбовани малки ноктести лапи — слабост на всички майстори на шкафове, която винаги беше дразнила Влаго. Да не би да очакваха проклетите мебели да се разхождат наоколо нощем? А може би този конкретен Шкаф наистина го правеше?