Истински пари

Останалите служители се огледали тревожно, като древни влечуги, които виждат как на небето се появява второ слънце и става все по-голямо всеки ден, но нямат никаква представа какво трябва да направят по въпроса. Г-н Непреклон винаги изчерпвал съдържанието на входящи панер доста бързо и изглежда оставали около две минути докато стигне до съобщението на дъното на камарата. Внезапно всички служители, като по даден сигнал, се втурнали към изхода.

— Е как ти хареса преживяването? — попита Влаго докато напускаха сумрачните коридори на Университета.

— Нотка на раздразнение ли усещам? — попита Прелест Дивна.

— Ами, плановете ми за деня не включваха да си бъбря с триста годишен мъртъв сатир.

— Мисля, че искаш да каже факир, пък и какво като е мъртъв — той е призрак, не труп.

— Той флиртуваше с теб!

— Не, само си мислеше, че флиртува. Явно поне теб е успял да убеди.

— Но ти обикновено подивяваш, ако хората се отнасят с теб така снизходително!

— Вярно е. Но повечето хора не говорят езици, толкова древни, че дори големите едва ги владеят. Ако се сдобиеш с такъв талант, нищо чудно и ти да печелиш вниманието на дамите три века след смъртта си.

— Значи се задяваше с него, само за да си постигнеш целта?

Прелест Дивна се закова на място и се завъртя към него.

— Е и? Ти флиртуваш с хората постоянно. Омайваш целия свят! Това те прави интересен в техните очи. Защото ти си по-скоро циркаджия, отколкото крадец. Искаш да разиграваш целия свят, да му свириш по най-тънката струна. А сега аз си отивам вкъщи, защото имам нужда от вана. Както знаеш, едва тази сутрин се върнах от път.

— Тази сутрин — припомни си Влаго — открих, че един мой служител е подменил ума на друг служител със самосъзнанието на ряпа.

— Това добре ли е?

— Не съм сигурен. Всъщност, най-добре да проверя. Виж, денят беше натоварен и за двама ни. Ще пратя файтон да те вземе в седем и половина, нали?

Гепи откровено се забавляваше. Досега не се беше увличал твърде по четенето. Той, разбира се, умееше да чете, а също и да пише с приятен наклонен почерк, който хората намираха много изискан. Винаги му беше допадал чистия четлив шрифт на Таймс и често, с помощта на ножица и лепило, се беше възползвал от него, за да състави онези послания, които привличаха внимание не с изящния си стил, а понеже изреченията им бяха изписани с изрязани от вестник думи, а ако Гепи имаше късмет и цели фрази. Но виж, четенето за удоволствие не беше сред любимите му занимания. Досега. Сега обаче се беше заел да чете усърдно и какво удоволствие изпитваше само! Беше невероятно на какво може да се натъкне човек, ако знае какво да търси. В момента той се чувстваше сякаш всички пропуснати Просоколеди са му се струпали накуп…

— Чаша чай, преподобни? — попита някой наблизо.

Въпросът беше зададен от закръглената дама, завеждаща архивния отдел на Таймс, която той беше спечелил веднага щом й свали шапка. Тя имаше отчасти замисленото, отчасти изпълнено с копнеж изражение, характерно за всяка жена на определена възраст, която е решила да се уповава на боговете, понеже се е уверила многократно, че да се уповаваш на мъжете е напълно невъзможно.

— Благодаря ви, шжзестро — отвърна той широко усмихнат. — Както е писано: „Една чаша подаяние е по-ценна от захвърлената кокошка“.

Тогава той забеляза, че дискретната сребриста брошка на гърдите й е във вид на черпак, а обеците й представляват малки резени риба. Аха, свещените символи на богинята Ядна. Беше открил няколко материала за нея на страниците за религия. Напоследък нейната популярност беше нараснала лавинообразно благодарение на младия Блещук. Беше започнала доста надолу в божествената йерархия като Богиня на предметите, които се заклещват в чекмеджета, но вече се ширеше тенденцията да я почитат като Богиня на изгубените каузи — област, която можеше да предостави отлични възможности за печалба на човек, който знае как да подходи в такава ситуация. Гепи отхвърли тази идея с въздишка — никога не беше добра идея да се въртят далавери, свързани с действащ бог, каквато беше Ядна, за да не би тя внезапно да измисли ново приложение на рибните филета. Пък и той скоро щеше да загърби тези занимания окончателно. Какъв умник се беше оказал този Блещук! Хитър малък дявол! Това нямаше да приключи току така, о не. С този последен удар щеше да си осигури старините. При това планираше да доживее дълбоки старини, защото иначе…

— Имате ли нужда от нещо друго, преподобни? — попита жената с жив интерес.

— Чашата ми е препълнена, шжзестро — увери я Гепи.

Жената доби загрижен вид.

— О, съжалявам, надявам се, че не ви е протекло по…

Гепи внимателно положи длан върху чашата си.

— Имах предвид, че шжъм напълно удовлетворен — увери я той и това беше самата истина.

Това беше цяло чудо, ни повече, ни по-малко. Ако Ом раздаваше чудеса така, с лека ръка, току виж Гепи наистина повярвал в Него.