Читаем Юлиан полностью

Вратарят се опита да ме спре, но аз му се изплъзнах и изскочих на улицата. На половина разстояние до пресечната улица видях баща си, обкръжен от отряд войници, водени от един млад трибун. Извиках и се затичах след тях. Войниците не се спряха, но баща ми, както вървеше, се поизвърна назад. Лицето му беше по-бледо от дървена пепел. Строг като Зевс, той ми кресна със страшен глас, какъвто никога не бях чувал от него: „Върни се! Веднага!“

Останах като закован на улицата, на няколко метра от него. Трибунът също се спря и ме изгледа любопитно. Тогава баща ми се обърна към него и рече властно: „Върви! Това не е гледка за дете.“

Трибунът се захили: „Доста скоро ще се върнем да го приберем.“ Тогава вратарят ме сграбчи и въпреки че плачех и се дърпах, ме внесе вътре.

След няколко дни баща ми бил обезглавен в една изба на двореца, където държали вино. Срещу него не били повдигнати никакви обвинения; нямало дело. Не зная къде е погребан и дали изобщо е погребан.

Интересно колко много подробности си спомням, докато пиша. Например усмивката на трибуна, която бях забравил от двадесет години. И изведнъж започвам да се питам какво ли е станало с него. Къде ли е днес? Познавам ли го? Дали не е някой от стратезите ми? Дали не е бил Виктор или Йовиан? По възраст и двамата отговарят. Но нека не се ровим в миналото, нека си остане само тук, върху хартията. Все някога трябва да се тури край на отмъщенията и какъв по-добър момент за това от възкачването на престола?

Скоро разбрах какво е наредил баща ми, когато тайнствено разговаряше с управителя. Щяха да ни изпратят при нашия братовчед Евсебий, владика на Никомедия. Той щеше да ни бъде настойник. На другия ден, след като отведоха баща ни, Мардоний бързо ни качи двамата, Гал и мене, в една кола, единствено с дрехите, които носехме на гърба си. Изминахме петдесетте мили до Никомедия, като спирахме само колкото да сменим конете. Веднъж ни спря конна стража. С разтреперан глас Мардоний им каза, че сме под личната закрила на император Констанций. Оставиха ни да продължим. Пътувахме цял ден и цяла нощ.

Каква ужасна нощ! Гал беше болен от треска, от която насмалко не умря. Измъчван от кошмари, той се гърчеше на пода на колата върху сламеника, който му бяха постлали. Мардоний поставяше на лицето му ленени кърпи, напоени с оцет — резлива миризма на оцет; да, миризмата на оцет още ми напомня онази ужасна нощ. По едно време докоснах челото му и усетих, че е горещо като влажно платно, оставено да съхне на слънце. Златистата му коса беше потъмняла от пот; той размахваше ръце, бълнуваше и плачеше. Седях буден на пейката до Мардоний. Друсахме се по селски пътища през нощта, светла като ден от огромната жълта луна, която блестеше пред нас подобно на фар.

Тази нощ изобщо не проговорих. И въпреки че бях едва шестгодишен, непрекъснато си казвах: „Ти си обречен на смърт!“ — и се чудех какво ли е да си мъртъв. Струва ми се, че станах философ онази нощ, защото поради възрастта и невежеството си бях по-скоро любопитен, отколкото уплашен. Предполагам, че съм бил крайно възбуден от това отчаяно бягство през непознати места, осветени от ярката златиста луна. Гал, който се гърчеше в краката ми, ме молеше да му дам пръчка, за да пропъди призраците.

За наша голяма изненада оживяхме. Пет години Гал и аз живяхме с владиката Евсебий в Никомедия, а след това — в Константинопол. Евсебий беше строг и внушителен старец и макар да не обичаше деца, към нас се отнасяше добре. Най-важното беше, че той забрани на Констанций да ни вижда и Констанций го послуша, тъй като Евсебий имаше голямо влияние в галилеянската йерархия. Две години след като стана наш настойник, го направиха владика на Константинопол, откъдето фактически управляваше цялата Източна църква до смъртта си.

Децата привикват с всичко. Известно време баща ни ни липсваше, след това го забравихме. Мардоний винаги беше с нас — една връзка с миналото ни — и естествено вуйчо ни, комит Юлиан, често ни посещаваше. Обаятелен висш сановник, доста склонен към интриги, той ни държеше в течение на събитията по света. Той именно ни обясняваше как Констанций се стреми да стане единствен владетел на империята. През 340 г. настъпиха раздори между Констанс и Константин II. Започна гражданска война. При Аквилея Константин II бе нападнат из засада и убит. Констанс стана единствен господар на Запада. По това време един пълководец, на име Магненций, се обяви за август и прогони Констанс от Августодунум7 към Пиренеите, където го убиха през зимата на 350 г. На Запад царуваше хаос и докато Магненций се опитваше отчаяно да предотврати разпадането на заграбената империя, един пълководец на Дунава, на име Ветранио, се обяви за император.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное