Юлиан

Северната порта е масивна постройка, направена от египетски гранит. Отвъд нея към града се открива възхитителна гледка, защото Главната улица е две мили дълга, с двуетажни колонади от двете страни, построени през царуването на Тиберий. Никъде другаде в света не можеш да вървиш цели две мили под аркади. Самата улица е настлана с гранит и е планирана така, че винаги я полъхва ветрец от морето, което е на двадесет мили от града. Винаги полъхва ветрец… освен в деня, когато пристигнах. Въздухът бе душен, слънцето — нетърпимо горещо. Пот се струеше изпод шлема ми, докато яздех мрачно към форума, а хората стояха под сенчестите портики и само от време на време стенеха и викаха, че Адонис е мъртъв.

Докато яздех, оглеждах любопитно всичко наоколо си. Отляво планината Силпиус се издига стръмно от равнината. По-голямата част от града е разположена между реката Оронтес на запад и планината Силпиус на изток и на юг. Най-хубавите вили са построени на планинските склонове, където има сянка сутрин, разкошни градини и чудесна гледка към морето. Една година, когато върлувала чумата, един от селевкидските царе заповядал, да издялат на една скала над града огромна глава. Наричат я Харонион и е надвиснала над града като някакъв зъл дух. Може да се види почти отвсякъде. Местните хора й се възхищават. У мен не буди възхищение, защото за мен тя е символ на Антиохия.

На форума на Тиберий има голяма статуя на този император, както и богато украсен с мрамор и мозайка храм на нимфите, построен над един извор, чиито води според Александър били по-сладки от майчиното му мляко. Пих от водата и ми се видя хубава, но бях извънредно жаден, както навярно е бил и Александър. Не мога да си спомня какъв вкус е имало майчиното ми мляко, но тъй като всичко у майката на Александър е било горчиво, навярно и млякото й е горчало.

След това, придружен от градските сановници, излязох на главния площад, който е на един остров в реката. Там, точно срещу внушителната фасада на императорския дворец, се издига съвсем нова костница, започната от Константин и завършена от Констанций. Тя е осмоъгълна и украсена със златен купол. Зданието е известно под името „Златната къща“ и трябва да призная, че е великолепен образец на съвременна архитектура. Дори на мен ми харесва, макар че не съм любител на модерното. Пред костницата бяха застанали епископ Мелеций и други свещеници. Поздравихме се учтиво. Сетне влязох в двореца, построен в голямата си част от Диоклециан, който, където и да отидел, неизбежно възпроизвеждал все същото здание — правоъгълник, наподобяващ плана на военен лагер. Но през последните години моето семейство е изградило толкова много постройки към стария дворец, че първоначалната неприветлива сграда е напълно прикрита от нови пристройки и пищни градини. Във вътрешния двор на двореца има бани, параклиси, павилиони и от всичко най ми хареса кръглият, ограден с вечнозелени храсти манеж, който бе голямо удобство за мен.

Посрещна ме управителят на двореца, един стар евнух, който бе в ужас да не постъпя с него така, както постъпих с евнусите в Константинопол. Но аз го успокоих. Изисквам единствено, рекох, прилично държане. Ако ме обслужват добре, няма да правя промени в персонала. Излишно бе да казвам, че прислужването беше повече от отлично, за разлика от последните ми седмици в Константинопол, където често не оправяха леглото ми и никога не поднасяха вечерята ми навреме. Съвсем не е лошо да имаш удобства поне когато не си на бойното поле.

Избрах си стаи над реката с покрита тераса пред тях, където можех да седя или да се разхождам на открито, като гледам равнината на запад и морето. Там прекарвах по-голямата част от времето си. През деня приемах посетители и работех; вечер идваха при мен приятели. Близо до двореца е хиподрумът, един от най-големите в Изтока. Да, изпълних дълга си: присъствувах на игрите, когато се налагаше, макар нито веднъж да не останах на повече от шест състезания.

Имах много официални задължения. Приемах сената. Изслушвах приветствени слова. Ходех на театър. Държах блестящи речи, макар че по твърденията на Приск колкото и светски да е бил случаят, рано или късно съм заговорвал за религия. Направих преглед на намиращите се вече тук войски и обмислях въпроса къде да настаня легионите, които щяха да пристигнат. За голям ужас на комит Феликс опростих една пета от всички неизплатени данъци в Сирия на едно твърде разумно основание: щом и без това няма голяма вероятност да се съберат тези приходи, защо да не взема една мярка, която ще ме направи популярен. И действително бях популярен — за около три месеца.

През август по време на едно събрание на императорския съвет ми съобщиха, че Сапор бил пратил пратеник с важно писмо. Обърнах се към Ормизда, който случайно присъствуваше на събранието този ден.

— Мир ли ще иска или война?

— Брат ми винаги иска и двете. За себе си иска мир. За тебе — война. Когато си разоръжен, той се въоръжава. Когато си въоръжен, той… ти пише писма.