Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— След смъртта на Зебълън Харли, собственика на въпросната къща — по-известна може би като Харли хол, — ответникът получи имота в наследство. Ние не поставяме под въпрос това му право. Но моят клиент има основателен иск: правото на пълно и свободно пребиваване в Харли хол. Ответникът е прогонил моя клиент насилствено, и то по начин, който му е причинил огромно душевно страдание и е поставил в опасност дори самото му съществуване.

Гимбъл кимна. Поне да имаше някакъв прецедент… Но нямаше — той мрачно си припомни прекараните часове над какви ли не невероятни правни книги, в търсене на нещо, което би могло да има някаква връзка с този случай. Най-доброто решение беше направо да го изхвърли без капка колебание от съда — един съдия не може да си позволи да му се смеят, ако има амбиции. А общественият присмех беше май единственото сигурно нещо в този процес. Но Уилсън така ожесточено се отбраняваше, че съдията се заяде. И без това никога не бе харесвал Уилсън.

— Можете да викате свидетелите си — разпореди се Гимбъл.

Търнбул се поклони и се обърна към пристава:

— Извикайте свидетеля Хенри Дженкинс.

Уилсън беше на крака, преди приставът да си е отворил устата.

— Протестирам! — изрева той. — Така нареченият Хенри Дженкинс не може да бъде квалифициран като свидетел!

— Защо? — попита Търнбул.

— Защото е мъртъв!

Съдията се хвана с едната ръка за чукчето, а с другата — за главата. Чукна веднъж по масата, за да умири залата. Търнбул, изправен, се усмихваше.

— Вие, разбира се, трябва да докажете това свое твърдение.

Уилсън изръмжа.

— Естествено. — Той хвърли поглед към записките си. — Така нареченият Хенри Дженкинс е духът, привидението или призракът на някой си Ханк Дженкинс, който преди един век е търсел злато по тези земи. Той е бил пронизан в гърлото с куршум от пушката на някой си Дългия Том Купър и на 14 септември 1850-а съвсем законно е бил обявен за мъртъв. Купър е бил обесен заради убийството. Каквито и фокуси да направите сега, за да докажете обратното, състоянието на законна смърт си остава съвършено валидно.

— Какви доказателства имате за идентичността на моя клиент с този Ханк Дженкинс? — мрачно попита Търнбул.

— Отричате ли?

Търнбул вдигна рамене.

— Нищо не отричам. Аз не съм подложен на разпит. Още повече едно от необходимите условия за свидетеля е да разбира значението на клетвата. Хенри Дженкинс беше подложен на анализ от Джон Куинси Фицджеймс, професор по психология към университета в Южна Каролина. Относно резултатите разполагам с клетвена декларация от доктор Фицджеймс, която ще представя като веществено доказателство. В нея ясно се вижда, че коефициентът на интелигентност на моя клиент е много над средния и психиатричният преглед не е показал никакви съществени отклонения, които да попречат на явяването му като свидетел. Настоявам моят клиент да бъде допуснат да даде показания в своя полза.

— Но той е мъртъв! — изкряска Уилсън. — И дори точно в този момент е невидим.

— Моят клиент — надменно отвърна Търнбул — точно в този момент не присъства. Несъмнено това влияе на неговата, както я нарекохте, невидимост.

Той поспря заради одобрителния шепот, който се понесе из залата. „Делото се развива чудесно“ — весело си помисли Търнбул.

— Имам и още една клетвена декларация — продължи той. — Тя е подписана от Елайхю Джеймс и Терънс Макрей, които оглавяват катедрите съответно по физика и биология в същия университет. Тя удостоверява, че моят клиент проявява всички жизненоважни признаци на живота. Готов съм да призова и тримата учени като свидетели, ако е необходимо.

Уилсън се намръщи, но не се обади. Съдията Гимбъл се приведе напред.

— Не виждам как бих могъл да откажа на ищеца правото да даде показания — каза той. — Ако тримата учени, подписали тези декларации, дадат показания във връзка с фактите, съдържащи се в тях, Хенри Дженкинс може да заеме свидетелското място.

Уилсън тежко си седна. Тримата учени говориха кратко и сухо. Уилсън ги подложи само на най-формален кръстосан разпит.

Съдията обяви кратка почивка. Уилсън и клиентът му запалиха по цигара в коридора и без симпатия се загледаха един в друг.

— Чувствам се като глупак — въздъхна Ръсел Харли. — Да водя дело срещу дух!

— Духът заведе делото — напомни му Уилсън. — Ако бяхме успели само още две седмици да удържим фронта, докато дойдеше друг съдия, щях да го накарам направо да освободи съда от този фарс.

— Е, а защо не можахме да изчакаме?

— Защото ти се беше разбързал, като че ли те гонеше дяволът! — тросна се Уилсън. — Ти и онзи идиот Никълс — толкова сигурен, че изобщо няма да се стигне до съд.

Харли вдигна рамене и с болка си припомни провала им да прогонят напълно духа на Ханк Дженкинс. Бе настъпила страхотна бъркотия. По някакъв начин Дженкинс беше избягал от очертания около него омагьосан кръг, с който се бяха надявали да го задържат, докато загуби делото поради неявяване.

— И още нещо — рече Уилсън. — Къде е Никълс?

Харли пак вдигна рамене.