Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Малките блестящи очички на Великия магистър се огледаха и спряха.

— Рандъл, токата ти. Хайде, човече, ако е необходимо, ще ти се върне двойно.

Токата се запредава от ръка на ръка по редицата. Великия магистър замислено я претегли.

— Дръж — рече той и я хвърли на пода.

Понйетс я вдигна. Дръпна здравата, преди цилиндърът да се отвори, а очите му премигаха и се присвиха при усилието му да центрира внимателно токата върху анодния екран. После щеше да е по-лесно, но първия път не трябваше да има неуспех.

Саморъчно изработеният трансмутатор запращя зловещо в продължение на десет минути и леко замириса на озон. Асконците се отдръпнаха, като мърмореха, а Фърл отново зашушна настойчиво в ухото на своя владетел. Лицето на Великия магистър беше като вкаменено. Той не помръдваше.

И токата стана златна.

Понйетс я подаде на Великия магистър, като измърмори „Ваше благоговение!“, но старият човек се поколеба, после махна с ръка. Втренченият му поглед се задържа върху трансмутатора.

— Джентълмени — побърза да каже Понйетс, — това е злато. Съвсем истинско злато. Ако искате да се убедите, можете да го подложите на всички известни физически и химически анализи. По никакъв начин не може да се отличи от естественото злато. Всякакво желязо може да се обработи така. Нито ръждата, нито умерени количества проби за благородни метали няма да повлияят…

Но думите на Понйетс само запълваха тишината. Той остави токата в протегнатата си длан и самото злато говореше в негова полза.

Накрая Великия магистър бавно протегна ръка, а Фърл със слабото лице най-после бе принуден да проговори на глас.

— Ваше благоговение, златото е от отровен източник.

— Розата може да израсте от калта, Ваше благоговение — противопостави му се Понйетс. — При сделки със съседите си вие купувате най-разнообразни материали, без да питате откъде ги взимат, дали от някоя правоверна машина, благословена от вашите прелюбезни прадеди, или от някое безбожно изчадие на Космоса. Хайде, аз не ви предлагам машината, а златото.

— Ваше благоговение — продължи Фърл, — вие не носите отговорност за греховете на чужденци, които работят без ваше съгласие и знание. Но да приемете това странно псевдозлато, направено в грях от желязо във ваше присъствие и с ваше съгласие, е оскърбление за живите духове на нашите свети прадеди.

— Все пак златото си е злато — изрече със съмнение Великия магистър — и е само откуп за безбожната личност на осъден престъпник. Фърл, твърде критично си настроен. — Но той отдръпна ръка.

— Вие сте самата мъдрост, Ваше благоговение — рече Понйетс. — Помислете си — като се откажете от един безбожник, няма да загубите нищо ценно за вашите прадеди, докато с полученото в замяна злато ще можете да украсите храмовете на техните свещени души. И, разбира се, ако златото е зло само по себе си, дори подобно нещо да беше възможно, злото ще се премахне по необходимост, щом като металът се използва за благочестива цел.

— Да са ми свидетел костите на дядо ми! — възкликна Великия магистър с изненадваща жар. Устните му се разтвориха в писклив смях. — Фърл, какво ще отговориш на този младеж? Твърдението му е обосновано. Толкова законно, колкото и думите на моите прадеди.

— Така изглежда — отвърна мрачно Фърл. — Стига да не се окаже, че обосноваността му е оръдие на Злия дух.

— Ще предложа дори нещо по-добро — заяви Понйетс внезапно. — Запазете златото като залог. Поставете го върху олтарите на вашите прадеди като дар и ме задръжте в продължение на тридесет дни. Ако в края на този период няма признаци за недоволство — ако не се случи някакво бедствие, — това сигурно ще означава, че дарът е приет. Какво повече може да се предложи?

И когато Великия магистър се изправи на крака, за да открие някакво неодобрение, нито един човек от съвета не пропусна да изрази съгласието си. Дори Фърл сдъвка одърпаните краища на мустаците си и кимна рязко.

Понйетс се усмихна и се замисли върху ползата от религиозното възпитание.

5

Измина още една седмица, преди да бъде уредена срещата с Фърл. Понйетс усещаше напрежението, но вече бе свикнал с чувството за физическа безпомощност. Беше напуснал чертите на града под стража. Намираше се под домашен арест в крайградската вила на Фърл. Нямаше какво да прави, освен да го приеме, без изобщо да се замисля.

Извън кръга на старейшините Фърл изглеждаше по-висок и по-млад. В нормални дрехи дори никак не приличаше на старейшина.

— Странен човек сте — каза той внезапно. Близко разположените му очи сякаш потрепнаха. — През изминалата седмица и по-специално през последните два часа не правите нищо друго, освен да намеквате, че аз се нуждая от злато. Трудът изглежда излишен, защото кому не е нужен този метал? Защо не направите следващата си стъпка?

— Не става въпрос просто за златото — отвърна дискретно Понйетс. — Не само за златото. Не за някоя и друга монета. По-скоро за всичко, което се крие зад златото.

— А какво може да се крие зад златото? — подтикна го Фърл с разкривена усмивка. — Сигурно това не е подготовка за нова несръчна демонстрация.

— Несръчна? — намръщи се леко Понйетс.