Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Какво мислиш? Онези три търговски кораба, които изчезнаха в техния сектор на Космоса, да не са били поразени със сгъстен въздух? Джаел, те получават кораби от самата Империя. Не зяпвай с уста като глупак. Казах Империята! Знаеш, че все още съществува. Тук, в Периферията, може да се е разпаднала, но в центъра на Галактиката още е достатъчно жизнена. И едно погрешно действие ще означава, че тя самата ще надвисне над нас. Затова аз трябва да бъда кмет и върховен жрец. Аз съм единственият човек, който знае как да се справи с кризата.

Джаел преглътна на сухо.

— Как? Какво ще направиш?

— Нищо.

— Наистина ли? — усмихна се несигурно Джаел. — Толкова много!

Но отговорът на Малоу беше рязък.

— Когато стана ръководител на Фондацията, няма да предприема нищо. Стопроцентово нищо и в това е тайната на следващата криза.

16

Аспер Арго, многообичаният Комодор на Корелианската република, посрещна появата на жена си, като сведе виновно редките си вежди. За нея поне самовъзприетият епитет не важеше. Дори той самият го съзнаваше.

Тя заговори с глас, загладен като косата й и студен като очите й.

— Мой благородни господарю, научих, че най-после си взел решение за съдбата на парвенютата от Фондацията…

— Така ли? — подхвърли кисело Комодорът. — И какво още включват твоите многостранни знания?

— Достатъчно, мой благородни съпруже. Провел си още едно колебливо съвещание с твоите съветници. Прекрасни съветници. — Тя продължи с безгранично презрение: — Стадо тъпи парализирани идиоти, които притискат безплодните печалби до хлътналите, си гърди въпреки неудоволствието на баща ми.

— И кой е, мила моя — попита Комодорът меко в отговор, — чудесният източник, от който твоето знание е узнало всичко това?

Комодората се изсмя кратко.

— Ако ти кажа, моят източник ще бъде труп, а не източник.

— Е, както винаги ще стане съобразно желанията ти. — Комодорът повдигна рамене и се извърна. — А що се отнася до неудоволствието на баща ти — много се опасявам, че то се простира до скъперническия му отказ да ни достави още кораби.

— Още кораби! — викна Комодората разпалено. — А нямаш ли вече пет? Не отричай. Зная, че разполагаш с пет кораба и ти е обещан шести.

— Беше обещан още за миналата година.

— Но един — само един може да превърне тази Фондация в смрадливи развалини. Само един! Един е достатъчен, за да помете малките им пигмейски корабчета от Космоса.

— Не мога да нападна планетата им дори и с дванадесет кораба.

— А колко време ще издържи тяхната планета, когато търговията им бъде прекъсната, а товарите им от играчки и боклуци унищожени?

— Тези играчки и боклуци струват пари — въздъхна той. — Много пари.

— Но ако завладеете Фондацията, няма ли да притежавате и всичко в нея? А ако се радвате на уважението и благодарността на баща ми, няма ли да притежавате повече, отколкото въобще може да ви даде Фондацията? Изминаха три години, дори повече, откакто дойде онзи варварин с фокусническото си панаирджийско представление. Достатъчно време.

— Мила моя! — Комодорът се обърна с лице към нея. — Аз остарявам. Уморен съм. Липсва ми издръжливостта да устоявам на гърмящата ти уста. Казваш, знаеш, че съм взел решение. Е, да, взел съм. Решено е и Корел е във война с Фондацията.

— Добре! — Тялото на Комодората се изпъна и очите й заблестяха. — Най-после се научи на мъдрост, макар и след като поизкуфя. А сега, когато станеш господар на този затънтен район, може би ще бъдеш достатъчно уважаван, за да имаш известна тежест и значение в Империята. Поне ще можем да напуснем този варварски свят и да се присъединим към двора на вицекраля. Ще можем наистина.

Тя си тръгна със замах, с усмивка на устата и с ръка на кръста. Косата й блесна на светлината.

Комодорът изчака малко и след това каза със злост и омраза на затворената врата:

— И когато стана господар на този, както го назова, затънтен район, може би ще бъда достатъчно уважаван, за да се лиша от арогантността на баща ти и от езика на дъщеря му. Напълно!

17

Старши лейтенантът на „Тъмната мъглявина“ се взря с ужас в екрана.

— Велика Галактика! — Би трябвало да е рев, но се оказа въздишка. — Какво е това?

Беше кораб, но същински кит в сравнение с дребната рибка „Тъмната мъглявина“; а върху корпуса му се виждаше „Космически кораб и слънце“ — гербът на Империята. Всички алармени устройства на кораба запищяха истерично.

Бяха подадени заповеди и „Тъмната мъглявина“ се подготви да бяга — ако може и да се бие, — ако се наложи, докато долу в кабината с ултразвукова апаратура едно съобщение полетя през хиперпространството към Фондацията.

То се повтаряше без прекъсване! Беше отчасти молба за помощ, но главно предупреждение за опасността.

18

Хобър Малоу местеше уморено крака, докато прелистваше докладите. Две години кметуване го бяха направили малко по домосед, малко по-гъвкав, малко по-търпелив, но не го бяха научили да обича правителствените доклади и подлудяващия официален жаргон, на който бяха написани.

— Колко кораба имат? — попита Джаел.