Избраниците

Останалата част от записа е по-трудна за описване. В нея се съдържа нещо много обезпокояващо, и не само заради темата, а заради последствията, които може да има от нея. Като гледам как двойникът ми извършва тези неща, все едно сънувам някакъв жесток кошмар, в който съм станал такъв, какъвто се надявам, че никога няма да бъда. Там е записано всичко, което с Боби видяхме на неясни кадри от телевизионни репортажи. Праведника, или Пол, както се надявам, че мога да го наричам, се беше погрижил лицето му да се вижда кристално ясно на записите от всички онези събития. Записи, заснети лично от него. Записи как стои усмихнат сред горящи паркинги, как поставя бомби, как раздава оръжие на своите марионетки в тъмни тайни квартири из Америка и Европа. Как клечи чисто гол над изкормените тела на изчезнали младежи. Как яде вътрешностите им.

Така чрез него аз също правя тези неща. Сякаш съм затиснат от цяла планина злодеяния, от половин час доказателствен материал.

Ала този запис не ми е от никаква полза. Не мога да го покажа на никого и не само защото полицията в Дайърсбърг, а може би и в цяла Монтана е по петите ми. Единственият, когото уличава този запис, съм самият аз. Не съществуват никакви доказателства, че имам близнак.

Преди да слезе от колата в Санта Моника, Сара Бекър се наведе и ми прошепна на ухото:

— Само ти можеш да го направиш. Само ти можеш да убиеш Пазибоже!

Права е. Аз не мога да сторя нищо друго, освен онова, което той очаква от мен. Нямам избор, освен да го открия.

* * *

Междувременно, докато скитам по пътищата, се вслушвам в гласове от миналото и си мисля за любовта, която съм получил в живота си. Не мога да отговоря какво е излязло от мен и може би никога няма да успея, но знам, че не е толкова лошо, колкото можеше да бъде. Посланието на баща ми, че те не са мъртви, все пак е вярно в определен смисъл, за който той дори не се е замислял. Докато съм жив, те никога няма да умрат. Иска ми се да ги познавах по-добре, но сега е твърде късно, а и никога не е било възможно.

Най-яркият ми спомен за тях са образите им, видени на телевизионния екран — млада двойка с щеки за билярд, с гръб към камерата и хванати под ръка. Сетне как се обръщат, как баща ми се засмива и показва среден пръст пред камерата, а майка ми се изплезва.

И се впуска в танц.