Изгубена завинаги

Харлан Коубън

Превела от английски

Мария Донева

ИК „Колибри"

2010

На Сандра Уитакър,

най-страхотното другарче в целия свят

Harlan Coben

LONG LOST

© 2009 by Harlan Coben

All rights reserved

© Мария Донева, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

ИК „Колибри", 2010

ISBN 978-954-529-798-4

„Почакай. Това ще me нарани

повече от всичко досега."

Уилям фицсимънс1,

„Вече не го чувствам"

Американски рок певец и текстописец. - Б. пр.

П Ъ Р В А Г Л А В А

- Не знаеш тайната й — заяви Уин.

-А трябвали?

Уин сви рамене.

- Нещо лошо ли е? - попитах аз.

- Много - отвърна Уин.

- В такъв случай не бих искал да я знам.

Два дни преди да узная тайната, която тя бе кътала годи­

ни наред - на пръв поглед нещо съвършено лично, но което

не само щеше да опустоши нас двамата, а щеше завинаги да

промени света, - Териса Колинс ми позвъни по телефона в

пет сутринта и ме накара да прескоча от един квазиероти-

чен сън в друг. Каза само:

- Ела в Париж.

Не бях я чувал от седем години, по трасето имаше сму­

щения, а тя не си направи труда да ми каже здравей, нито

изрече нещо вместо увод. Потръпнах и попитах:

- Териса? Къде си?

- В уютен хотел на левия бряг. Ще ти хареса. Довечера

в седем има полет на Еър Франс.

Седнах в леглото. Териса Колинс. В главата ми нахлу­

ха спомени - греховно оскъдните й бикини, онзи частен

остров, слънцето, обливащо пясъка на плажа, погледът й,

който можеше да събуди и мъртвец, греховно оскъдните й

бикини.

Струва си да ги спомена два пъти. ,

- Не мога - казах аз.

- Париж - каза тя.

- Знам.

9

Преди десетина години двамата избягахме на този ос­

- Къде се изгуби толкова време?

тров - две изгубени души. Мислех, че никога повече няма

- Когато пристигнеш, всичко ще ти разкажа.

да се срещнем, ала не стана така. Няколко години по-късно

- Не мога. Имам ангажимент към един човек.

тя спаси живота на сина ми. А после изчезна безследно.

И отново проклетото мълчание.

Досега.

- Териса?

- Помисли си - продължи. - Градът, в който светлините

- Помниш ли как се запознахме?

никога не угасват. Бихме могли да се любим цяла нощ.

Тъкмо преживявах най-голямата трагедия в живота си.

Преглътнах.

Мисля, че и тя преживяваше същото. И двамата се бяхме

- Да, разбира се, но какво ще правим през деня?

оставили да бъдем убедени от доброжелателни приятели

- Ако си спомням добре, вероятно пак ще искаш да си

да присъстваме на някакво благотворително събитие и

почиваш.

още щом се зърнахме един друг, нещастните ни души се

- И да пия витамин Е - неволно се усмихнах аз. - Не

привлякоха неудържимо. Не вярвам много на твърдения­

мога, Териса. Поел съм ангажимент.

та, че очите били прозорци към душата. Познавам доста

- Към жената, чийто мъж загина на 11 септември ли?

психопати, защитници на подобна лъженаука. Ала в очите

- Да - отвърнах аз, като се питах откъде ли го е узнала.

на Териса се бе стаила толкова тъга! Всъщност тъгата се

- Това няма общо с нея.

излъчваш от цялото й същество и онази нощ опустошената

- Извини ме, но мисля, че грешиш.

ми душа се стремеше към нея.

- Влюбен ли си? - попита тя.

Териса имаше приятел, който притежаваше малък ка­

- Нима отговорът ми би бил от значение за теб?

рибски остров недалеч от Аруба. Още същата нощ избягах­

- Всъщност не.

ме там, без да казваме на никого. Прекарахме заедно три

Преместих слушалката на другото си ухо.

седмици, като се любехме, без да говорим, втурвахме се и

- Какво се е случило, Териса?

се изгубвахме един в друг, тъй като не ни бе останало нищо

- Нищо. Просто искам да прекарам един романтичен,

друго.

чувствен и изпълнен с фантазии уикенд в Париж с теб.

- Разбира се, че си спомням - отвърнах.

Пак преглътнах.

- Сърцата и на двама ни бяха разбити. Не го изричахме,

- Нямах вест от теб вече колко? Седем години ли станаха?

ала и ти, и аз го знаехме.

- Почти осем.

- Така беше.

• - Звънях ти - казах аз. - При това многократно.

-Каквато и да бе причината за състоянието ти - продъл­

- Знам.

жи Териса, - успя да я превъзмогнеш. Напълно естествено.

- Оставях ти съобщения. Пишех ти писма. Търсех те.

Съвзехме се. Душите ни бяха опустошени, но после се въз­

- Знам - повтори тя.

становихме.

После настъпи мълчание. Не обичам мълчанието.

- И ти ли?

- Териса?

- Аз не успях. Мисля, че не пожелах да го направя. Бях

- Когато си имал нужда от мен - заговори тя, - винаги

разсипана и може би най-добре беше да си остана така.

съм откликвала, нали?

- Не съм сигурен, че следя мисълта ти.

-Да.

Гласът й прозвуча по-тихо.

- Ела в Париж, Майрън.

- Не мислех - грешка, аз все още не мисля, - че бих ха­

- Просто така?

ресала моя свят, възстановен. Мисля, че резултатът нямаше

-Да.

да ме задоволи.

10

11

- Териса?

също като Есперанца Диас, моята най-добра приятелка.

Тя не отговори.

Пълното му име беше Уиндзър Хорн Локууд III и много му

- Искам да ти помогна - казах аз.

отиваше: оредели руси къдрици, разделени на две от прав