Изпепелена

Наистина ли беше вярвал, че след падението няма да изпитва чувства? Не би могъл да бъде по-далеч от истината. Емоциите се взривяваха в него, когато въздигна над водата разкъсаната си и наранена душа. Силите му отслабваха и му причиняваха болка. Със замъглен поглед той се взря в лагуната с надеждата да види светлините, които описваха сушата. Не би могъл да стигне дотам. Но нямаше избор. С последни сили той разпери крила в леденостудения въздух, издигна се над стената и се строполи на земята.

Не знаеше колко дълго е лежал така в студения мрак. Емоциите вземаха връх над разтърсената му душа. С край-чеца на съзнанието си той разбра защо чувството му е познато. Отново беше паднал, но този път по-скоро с душата си, отколкото с тялото.

Той усети присъствието й още преди да заговори. Беше така от самото начало, независимо дали го искаше, или не -те се усещаха един друг.

- Допусна Зоуи да стане свидетел на убийството, което извърши!

Тонът на Неферет беше по-студен от зимното море.

Калона вдигна глава и се опита да фокусира погледа си.

-Беше инцидент. - Гласът му прозвуча като стържеш шепот. - Тя не трябваше да е там.

Инцидентите са недопустими. А и няма значение, че е била там. Каквото и да е видяла, е без значение.

- Знаеш, че душата й се разби?

Калона ненавиждаше необичайната слабост в гласа си и странната отпуснатост на тялото си почти толкова, колкото ненавиждаше и ефекта, който ледената красота на Неферет оказваше върху него.

- Предполагам, че повечето вампири на острова го знаят. Типично за Зоуи. духът й не можа да си вземе довиждане тихомълком. Чудя се колко ли от вампирите са усетили силата, с която те зашлеви.

Неферет почукваше по брадичката си с дългия си и остър нокът на показалеца.

Калона не каза нишо, концентрира се и се опита да събере частите на разкъсаната си душа, но земята, към която лежеше притиснат, беше твърде реална и той нямаше енергия да се издигне над нея и да почерпи сили от висините.

- Не, не мисля, че някой го е усетил - продължи Неферет с възможно най-студения си и пресметлив глас. - Никой от тях не е така обвързан с Мрака... с теб. както съм аз. Така е, нали, любов моя?

- Нашата връзка е уникална - каза Калона, макар че желаеше думите му да не бяха истина.

- Именно... - отвърна гя замислено. Изведнъж очите й се разшириха от прозрението, което я споходи. - Винаги съм се чудела как е било възможно Ая да те нарани, след като си толкова могъщ безсмъртен. И то до такава степен, че да даде възможност на онези смехотворни индиански старици да те пленят в земята. Смятам, че малката Зоуи току-що ми даде отговора на въпроса, който ти така грижливо пазеше от мен. Възможно е да бъдеш физически наранен, но единствено чрез душата ти. Не е ли очарователно?

- Ще се оправя. - Той се постара да вложи колкото може повече сила в гласа си. - Върни ме в замъка на остров Капри. Качи ме на покрива, колкото се може по-високо и по-близо до небето, и ще възвърна всичките си сили.

- Предполагам, че би могъл. Но имам други планове за теб, любов моя. - Неферет протегна ръце към него. Дока го говореше, въртеше пръстите си в сложни движения, подобно на паяк. койго плете мрежа. - Няма да допусна Зоуи отново да застане между нас.

- Тя е мъртва. Зоуи повече не може да бъде заплаха за нас.

Калона погледна изпитателно Неферет. Тя се обгърна с пълзящата тъмнина, която той познаваше толкова добре. Беше прекарал цял живот в борба с този мрак, преди да се обърне към него и да получи жестоката си сила. Той пулсираше и потрепваше около пръстите й. Не би трябвало да може да командва Мрака така осезаемо. Тази мисъл отекна в раненото му съзнание като камбанен звън. Една Висша Жрица не би трябвало да притежава такава огромна сила.

Но Неферет отдавна не бе просто Висша Жрица. Беше се разпростряла далеч извън г раниците на тази роля много отдавна и нямаше проблеми да контролира Мрака, когото призоваваше.

Тя придобива безсмъртие, осъзна Калона и се изпълни със страх, отчаяние и гняв.

- Може да изглежда като мъртва, - каза Неферет спокойно, като привличаше оше и още черно мастило около себе си. - Но Зоуи има ужасно досадния навик да оцелява. Този път смятам да се уверя, че наистина е мъртва.

- Душата й има навика да се преражда - каза Калона, вероятно с цел да разконцентрира Неферет.

- В такъв случай ще я унищожавам отново и отново.

Гневът засили концентрацията й.

-Неферет - Калона се опита да я достигне, изричайки името й. - Разбираш ли в пълнота силите, които се опитваш да управляваш?

Погледите им се срещнаха и за пръв път Калона видя аления блясък в очите й.

- Разбира се. Низшите същества го наричат зло.

- Аз не съм низше същество, но също го наричах така.

-О, сигурна съм, че от векове не си. - Смехът й беше

зловещ. - Но, изглежда, напоследък твърде много живееш сред сенките на миналото си. вместо да тържествуваш с великите и мрачни сили на настоящето. И много добре знам чия е вината.