Изпепелена

Беше се Обвързала с Репхайм.

Едва не изгоря на покрива.

За миг си припомни чудесния втори сезон на „Истинска кръв“, където Годрик изгоря на един покрив. Стиви Рей се засмя.

- Изглеждаше много лесно по телевизията.

- Как е изглеждало?

- Триста малки кученца, Далас! Изкара ми акъла! - Стиви Рей дръпна белия болничен чаршаф, който я покриваше. -Какво, по дяволите, правиш тук?

Той се намръщи:

- Боже, я се успокой. Дойдох само да видя как си. Ленобия каза, че няма да е зле да поседя малко при теб, в случай че се събудиш. Адски си нервна.

- Аз едва не умрях. Мисля, че имам право да бъда малко нервна.

Далас изглеждаше искрено разкаян. Той придърпа стола си по-близо до нея и хвана ръката й:

Извинявай, имаш право. Съжалявам, Адски се уплаших, когато Ерик ни разказа какво се е случило.

Какво ви разказа Ерик?

Той я погледна твърдо:

- Едва не си изгоряла на онзи покрив.

- Да, беше адски глупаво. Подхлъзнах се, паднах и си ударих главата. - Стиви Рей отмести поглед. - И когато ее свестих, почти се бях опекла.

- Да, бе, как не.

Моля?

-Запази течи глупости за Ерик. Ленобия и останалите. Онези копелета се опитаха да те убият, нали?

- Далас, не знам за какво говориш.

Тя се опита да издърпа ръката си от неговата.

- Хей, това съм аз. Знаеш, че можеш да ми кажеш истината, а аз ще си държа устата затворена,

Стиви Рей си пое дълбоко дъх.

-Добре. Но не искам Ленобия или който и да било от сините вампири или новаци да научава.

Далае я изгледа продължително, преди да отвърне:

Ня ма да кажа на никого, но трябва да знаеш, че според мен правиш голяма грешка. Не можеш да продължаваш ла ги пазиш.

- Не ги пазя! - възрази тя. Този път Стиви Рей протегна ръка към Далас, като се опита чрез докосването да го накара да разбере нещо, което не би могла ла му каже. - Просто искам някак си да се оправя с това. Сама. Ако останалите разберат, че са се опитали да ме хванат там горе, всичко ще излезе извън контрол. Да не говорим, че ако Ленобия хване Ни кол и другите, те може да и разкажат за Репхайм - тази мисъл изпълни с вина Стиви Рей.

- Какво мислиш да правиш с тях? Нс можеш просто да оставиш нещата така.

- Няма да ги оставя така. Но те са моя отговорност и искам аз да се погрижа за тях.

Далас се ухили доволно:

- Ще им нариташ задниците, нали?

- Нещо такова - отвърна Стиви Рей. без да има и най-малка представа какво смята да прави. А после реши да смени темата. - Хей, колко е часът'? Умирам от глад.

Усмивката на Далас премина в смях.

- Ето това вече е моето момиче! - Той я целуна по челото и отиде до хладилника. - Ленобия каза, че имало торбички с кръв тук някъде. Каза, че няма начин да не се събудиш гладна, предвид колко дълго си спала.

Когато се обърна, Стиви Рей стана набързо от леглото и внимателно надникна под нощницата си. Очакваше най-лошото. И с право, целият й гръб беше като препечен хамбургер, когато Ерик и Ленобия я измъкнаха от онази дупка изпод земята. Измъкнаха я от Репхайм.

Нс мисли сега за него, просто се концентрирай над...

- О. Боже мой! - възкликна гя. като видя, каквото можа от гърба си. Вече не приличаше на хамбургер. Кожата й беше гладка. Доста порозовяла. но гладка и нежна като бебешка.

- Това е поразително - прошепна Далас. - Истинско чудо.

Стиви Рей погледна към него и очите им се срещнаха.

- Изплаши ме, момиче. Не го прави повече, става ли?

- Ще се постарая - отвърна тя нежно.

Далае се наведе напред и съвсем нежно, само с върха на пръстите си, докосна розовата й кожа.

- Боли ли оше?

- Не особено. Явно съм корава.

• Невероятно - повтори гой. - Ленобия наистина спомена, че сигурно ще се излекуваш по време на съня си. но ти беше много сериозно пострадала и аз наистина не очаквах чак такова нещо.

- Колко време съм спала? - тя го прекъсна рязко, за тото от думите му остана с впечатление, че е спала с дни. Какво ще си помисли Репхайм за това. че не се е появила толкова време? По-лошо, какво ще направи'/

- Само един ден.

- Един ден, наистина ли? възкликна гя с облекчение.

- Е, в интерес на истината вече се съмна, така че си спала повече от ден. Донесоха те тук вчера точно след изгрев слънце. Беше много драматично. Ерик влезе с хамъра на-право вътре, събори оградата и го паркира пред конюшните. После всички се събрахме, за да те пренесем до лечебницата.

-Да, аз се обадих на Зи от хамъра по пътя за насам. Чувствах се почти нормално, но изведнъж сякаш някой ми изключи тока. Сигурно съм припаднала.

-Да, точно това се случи.

Ех, иска ми се да бях видяла целия този цирк.

- И аз това си помислих веднага щом се опомних от шока, че си пред умирачка.

Не съм била пред умирачка.

- Е. радвам се да го чуя.

Далас се доближи до нея, хвана лицето й в шепи и я целуна по устните.

Тя машинално се отдръпна от него.

- Щеше да ми даваш пликче е кръв - каза тя припряно.