Капан за мишки

— А всъщност защо бе необходимо? Трябвало е Забелин да наеме апартамент за срещи с нея, нали? Вие още от младини сте знаели, че вашият приятел Юрий Забелин никога не води любовниците си вкъщи и не използва за интимни срещи служебния си кабинет, така че сте разчитали той и сега да спази тези правила. Трябвало ви е жилище, където да можете да се срещнете с него ненадейно, така че той на никого да не успее да каже, че е срещнал стария си приятел Слава Ситников. Прав ли съм?

— Да, прав сте. Колко е скучно с вас… Вие знаете всичко, аз знам всичко, така че за какво ни е този разговор? Не възнамерявам да отричам каквото и да било — и бездруго ще умра след няколко дни, така че няма да успеете да ме пратите в затвора. Смятайте, че всичко съм си признал. Какво още искате?

— Разкажете ми как убихте Даря Брайко.

— Уморих се. Трудно ми е да говоря.

— Тогава аз ще ви кажа. Необходимо ви е било да насочите следствието към Аргунов, това е било част от планираната атака срещу него. За убийството на рейдър, организирал изкупуването на акциите на предприятието, има мотив, който сочи, на първо място, към собственика на предприятието, и неприятностите на Аргунов започват. Следва го убийството на Забелин, който е наел рейдърите, а това може да бъде изтълкувано от следствието като второ звено от същата верига. Така натискът върху Аргунов се засилва.

А вие между другото решавате и своя собствена задача — в лицето на Забелин премахвате човек, който знае по какъв начин преди много години сте уреждали живота си. За какво са ви свидетели на вашите користни постъпки? Да, Забелин дълги години е мълчал, дори не е търсил среща с вас, но кой знае… Хората са непредсказуеми. Някога, много отдавна, сте имали обща тайна с Лена Шляхтина, после сте съобразили, че съучастието е нож с две остриета, и сте решили проблема. Със Забелин е станало същото — вие сте били съучастници, правели сте всичко заедно: търсели сте информация, фалшифицирали сте улики, разработвали сте сценарии и сте ги претворявали в живота, но сега изведнъж сте се сетили, че вашият стар приятел може да се превърне в източник на опасност за вас. Той може да заговори… Та значи за Даря. Вие сте й се обадили, представили сте се като човек, заинтересован от поглъщане на предприятие, разположено в района на Волоколамск, и сте й предложили да отидете да видите на място фронта на бъдещите действия. Избрали сте момент, когато партньорът на Даря — Дмитрий Найдьонов, е бил извън Москва за няколко дни, защото инак би съществувал риск с вас да тръгне той, а не тя. Не сте били сигурен, че ще се справите с младия силен мъж. По-нататък всичко е било просто. Спирате край гората, предложение да се отдалечите „мъжете наляво“, „жените — надясно“, изстрел. Приблизително така ли беше?

Ситников се усмихва.

— Имате въображение… Не, предложих й да слезем да подишаме чист въздух, че ми се вие свят. Съдова недостатъчност.

— И този вариант си го бива. Сега за Забелин. Как успяхте да уредите срещата си с него така, че той да не успее да каже на никого за нея? Следяхте ли го?

— Разбира се. Той изпрати жена си в Англия, при дъщеря им, и се зае да натъкми гнезденцето за срещи. Именно тогава го пипнах. Уж случайно го срещнах на улицата и му предложих „да поседим, да си припомним младите години“. Къде другаде можеше да ме заведе, след като стояхме пред сградата, където току-що бе наел апартамент?

— Сложна комбинация.

— Сложна е. Но аз я осъществих добре.

— Гордеете ли се със себе си?

В гласа на гостенина на Ситников се долавя насмешка, но той не се ядосва. Защо да се ядосва? Какъв е смисълът? Вече нищо няма значение.

— Може да се каже, че съм доволен. Добре си свърших работата. Разработих план и го изпълних.

— И за двете убийства сте използвали свой пистолет. Защо не се освободихте от него? Смятали сте да го подхвърлите на Аргунов, ако усилията ви да го подлудите се окажат недостатъчни, така ли?

— Естествено. Но това едва ли щеше да бъде нужно. Льовка е лигльо, той и бездруго нямаше да издържи.

— Вие сте можели да успеете във всичко — замислено изрече посетителят. — Вече почти сте били успели. Аз видях Лев Александрович, той наистина беше на ръба на самоубийството. Но се намеси снаха ви и развали всичко. Защо? Какво се случи?

— Мисля, че още в началото се разбрахме…

— Извинете.

Гостенинът си тръгва и Ситников се взира с немигащи очи в затворилата се след него врата. Протяга ръка, за да натисне копчето за повикване на медицинската сестра и да я помоли да извика Гриша или Олеся, но се отказва. Защо е нужно? Какво ще им каже? И какво ще му кажат те? Ще го попитат как се чувства, ще предложат да му обелят портокал… Глупаво. Няма нужда. За какво му е портокал? Как ще му помогне той? И без това ще трябва съвсем скоро да си тръгва.