Керванът на робите

— Невъзможно е! Лобо трябва да е при Толо. Къде е той?

— Успокой се! Той е спасен. Ти казваш, че субахът и лубахнът растат от дясната страна на брега. Вашите преследвачи не са се връщали в тази посока. Ще го потърсим.

— Налага се да го намерим, защото той трябва бързо да отиде до Омбула да предупреди хората, тъй като Лобо не може вече да върви!

— Ще сляза на брега, за да видя дали ловците на роби са все още наоколо — заяви кормчията.

— Всички ще слезем. С няколко удара на греблата лодката ще достигне сушата — обади се Бащата на щъркела.

— Това е неразумно. Лодката не бива да спира на брега, преди да сме разбрали дали арабите са си отишли. Сам ще тръгна.

— Но в такъв случай ще трябва да плуваш и крокодилите ще те докопат.

— Няма. От тръстика и бамбук набързо ще направя келек, с който ще се добера до брега. Стига да не е твърде малък, никой крокодил няма да го нападне. Ако е достатъчно голям, да се настаня спокойно върху него, без нито една част от тялото ми да стърчи над водата, никое от тези животни няма да ми обърне внимание.

С помощта на кормилното весло той вкара лодката още по-навътре в тръстиковия гъсталак и започна да реже стебла за сала. Гребците му помагаха.

— Но ако ловците на роби са все още тук, лесно могат да те забележат и тогава си загубен, защото или ще те убият, или ще те отвлекат като роб — предупреди го Шварц.

— Няма да направят нито едното, нито другото — отговори смелият юноша. — Знам как да ги наблюдавам, без да ме видят.

Негрите притежават голяма сръчност в бързото изплитане на достатъчно големи и здрави рогозки, под които се завързват дебели снопи от тръстика, тъй че този вид салове могат да издържат и повече от един човек. Младият кормчия се качи на своя сал и взе веслото със себе си, за да може да го направлява.

Той не загреба нагоре към врязалата се в реката тръстика. Оттам Лобо беше скочил във водата и можеше да се очаква, че ако ловците на роби са все още наблизо, вниманието им ще бъде насочено тъкмо към това място. Отначало той използваше веслото само като кормило. Коленичил върху сала, юношата го остави безшумно да се плъзга надолу по реката, докато стигна едно място, където не растеше тръстика и имаше възможност да се доближи до самия бряг.

Останалите в лодката бели съвсем не бяха спокойни за него. Предпочитаха да бяха поели риска върху себе си, но от друга страна им бе напълно ясно, че за младежа опасността бе все пак не тъй голяма, каквато щеше да е за тях. В случай на нападение той можеше да разчита много повече на тяхната помощ, отколкото те на помощта на своите африкански придружители. Шварц се обърна към Сивия на немски език.

— Голям юначага е този младок! При най-малкия признак на опасност ще вдигнем котва и ще му се притечем на помощ!

— Туй се разбира от само себе си — съгласи се приятелят му. — И аз обикнах момчето не по-малко от теб. В поведението му има нещо толкоз необикновено и благородно. Иска ми се да науча какъв е произходът му. Сигурно не е ниям-ниям. Както чертите на лицето, тъй и цветът на кожата му потвърждават това.

— И на мен не ми е ясно. Веднъж ми се струва, че е мулат, друг път съм склонен да приема, че е сомалиец. И винаги, когато съм го питал за произхода му, винаги е съумявал да се измъкне.

— И на мен не ми казва. Не знаят дори ниям-ниямите, при които живее като техен съплеменник. Значи и на тях не разкрива тайната си. Но фактът, че го наричат Абд ас Сир122, ни кара да предполагаме, че смятат произхода му за арабски.

— Но тогава би трябвало да е мулат, понеже не е чист арабин. Струва ми се, че е преживял нещо ужасно. Никога не се смее. Най-много някой път за секунда по устните му да се появи лека усмивка. Ти виждал ли си го някога да играе и лудува при ниям-ниямите като всички свои връстници?

— Никога.

— И аз не съм. Изразът на мрачна сериозност, белязал лицето му, поражда предположението, че той таи в себе си спомена за някакво трагично събитие, което сигурно е станало причина младата му душа да понесе тежки страдания. От малкото религиозни обреди, които извършва, може да се заключи, че е мохамеданин. Чувал ли си го някой път как се моли?

— Виждал съм го да се моли, но не съм го чувал. Той не се моли в предписаното от корана време, а само когато мисли, че никой не го наблюдава.

— На два пъти успях да го подслушам. Казваше молитвата Фатиха. Но след думите „всемирен властелин“ и „всемилостивия Бог“ той добави изразите „Mir itakam“123 и „Sabit el meglis“124, които изобщо не са от същата сура. Това показва, че замисля някакво отмъщение.

— И на мен ми е минавало подобно нещо през ума, защото, когато смята, че е сам, винаги гледа мрачно замислен пред себе си, свива юмруци и прави такива движения, сякаш е сграбчил някого, когото иска да удуши. При това така блещи очи и скърца със зъби, че човек направо да си помисли…, чакай, я виж! Гледай къде летят! Познаваш ли ги вече?