Хайде да четем обратно

Добре си храни Сево кончето,
пои го Мимето с вода,
закичват го с цветя и клончета
и пускат го на свобода.

Затуй е пъргаво и вихрено,
че хрупка то трева и зоб
и денем — волно, не притихнало,
препуска в тръс или в галоп…

— С какво го храниш? — питам Мимето,
а тя се смее с кротък глас:
— Обърнеш ли на СЕВО името,
ще се досетиш ти завчас!

Прочети обратно

ИМАЛА НИНА ЛАМИ

А ВЕЛА РАЛЕВА

ЩЕ ЛИ ЛЕЩА, МАДАМ

КИЛОХОЛИК

Рече нашият съсед Илия:

— Всяка вечер в ХОЛА пия

по едно кило ракия,

та ми казват алкоХОЛИК.

По КИЛО щом пия в хола

редно е тогава, моля,

да ми казват КИЛОхолик!

И обратно, ако щете,

КИЛОХОЛИК прочетете —

пак си е то… КИЛОХОЛИК!

Прочести обратно

ЛОВИ БИВОЛ И ОРЕ ГЕРО

НИНО БОНИН ИЗОРА ЗА РОЗИ ^

ЧАВДАР

Тъжен е Чавдар, когато
чуе плясък на шамар.
Някой сбърка ли играта,
пак е натъжен Чавдар.

Но е радостен, когато
смях в игрите ни кънти.
И обича той шегата,
и готов е да прости…

Името му Красимира
пак обърна с весел глас,
а ЧАВДАР от смях примира:
— Е, добре… РАДВАЧ съм аз!

Прочести обратно

АМИ И ГРЕС У СЕРГИ ИМА

АНЕТО ДАЛО КОШ СЪС ШОКОЛАД НА ИЛИАН ОТ ЕНА[2]

ОПАК ЧОВЕК

апознах се с него преди седмица. Голям чудак бил този писател. Казаха ми, че върши всичко наопаки и затова носи името Опак човек. Казаха ми още, че всичко, което той пише, може да се чете еднакво, както отпред-назад, така и отзад-налред. А и всичко, което той изговаря, може също да се изговори в обратен ред. Вчера ми дойде на гости. Влезе у дома заднишком, застана на главата си, поздрави ме с обичайния въпрос "Е, КАК Е, КАК Е?" и подаде босия ли ляв крак да се ръкува с мен. Аз забелязах, че ниският на ръст гостенин беше подстриган откъм челото. Сакото му беше закопчано откъм гърба, а джобовете на панталона бяха зашити на самия долен край на крачолите. Той започна да вади от торбата си книги. После придърпа стол и опъна босия си ляв крак върху масата. Взе лист хартия и собственокрачно продължи да пише новия си роман.

Когато започнах да прелиствам книгите му, открих, че те са написани с обратни думи и изрази. Силно ме впечатлиха сборниците с басни: "КИРКИ И КРИК", "РАЦИ И ЦАР", "МИДИ И ДИМ", "РОПОТ И ТОПОР", СКЕЛЕТ И ТЕЛЕКС". Надникнах и в книгите с текстове за естрадни песни: "А-ХА-ХА!", "ЙО-ХО-ХОЙ!", "АНГЕЛИНА С АНИ ЛЕГНА", "НЕДЕВ ЗАРЕ Е РАЗВЕДЕН", "ЯДОВИТ ТИ ВОДЯ…". Харесаха ми и няколкото книги с приказки: "ЛАНИ МИНАЛ ТЪЖЕН ЕЖЪТ", "И ТЕЛЕ ЛЕТИ", "МИРЕН Е РИМ", "ОРДЕВОТО ВЕДРО". Любопитно зачетох стихотворните му сборници: "БЪДИ ДЪБ", "НАДАРЕН Е РАДАН"…

Зашеметен от тази изненада, любопитно взех да гледам голямата му глава и си помислих, че пред мен седи един необикновен човек, наподобяващ супер електронен апарат, попаднал тук от друг свят. А и вълшебството, което се вършеше пред очите ми, ме накара да попитам удивен:

— Неземни човече, ти сам ли караш ракетата, с която си пристигнал тук?

— А, ТАТЕ КАРА РАКЕТАТА. НА "ТИТАН" И КЪМ МЪКИ, ЛЕТИ ДОРИ И РОДИТЕЛ — отговори той.

— Какви мъки? При нас животът е рай! — възразих аз.

— Е ДА! — АТОМЕН ПОТОП, НЕМОТА… А ВАЛИ И ЛABA — АД Е! — отговори лаконично той.

— А как завършва човешкият живот при вас? — попитах госта.

— АМИ И ЗАРАЗИ ИМА, И МОР ГРОМИ, AЛA ЧЕСТО И ОТ СЕЧ — въздъхна чудакьт.

— Искам да попитам още нещо — обърнах се към моя събеседник. — От колко души се състои вашето семейство?

— ОТ СТО!

Аз му обясних, че моето семейство е от четирима души, а синът ми е космонавт и трябваше да замине още вчера за Марс.

— А, НИМА ЗАМИНА? — попита ме той.

— Предполагам, че е заминал — отговорих с нескрита гордост.

След кратка пауза отново се обърнах към моя загадъчен събеседник:

— Любопитно е да се знае как става раждането при вас? В родилен дом, или…

— РАЖ ДАНЕ НАД ЖАР! — избуботи с басовия си глас той, без да дочака края на моя въпрос.

— Ама, как? — зачудих се. — В жаравата ли потапяте младенеца?

— НАД ЖАР Е РАЖДАН И Е НЕ ПОТОПЕН, А ГОЛ ДО ПОДЛОГА! — повтори чудакът.

Любопитството ми нарасна до краен предел. С напрегнат слух и нетърпение възкликнах:

— Интересно! От каква материя е новороденото?

— АМИ, ОТ ЛАК И… КАЛ ТО ИМА! — поясни моят гост.

— И то ли, като нашите деца, се моли и се мъчи да говори?

А, ТА БАБАТА МУ ДАВА ДУМА И ТО МОЛИ И ЛОМОТИ: "О, БАБО, БАБО!" ИЛИ: "О, МАМО, МАМО!" — отново поясни чудноватият Опак човек.