Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

— Нали разбирате — говореше Билбо с най-делови тон, — така повече не може да продължава. На мен безкрайно ми омръзна цялата тази работа. Иска ми се да съм си у дома на запад, където всички са по-благоразумни. Не мога обаче да си тръгна, тъй като съм заинтересован материално — имам да получавам една четиринайсета част, точно определена според едно писмо, което за щастие съм запазил.

И Билбо измъкна от джоба на старата си дреха (която все още носеше върху ризницата), смачкано и изпоцапано, писмото на Торин, което бе намерил през месец май под часовника върху полицата на камината!

— Имам дял от общата печалба, нали разбрахте — продължи той. — Добре съм осведомен по тия неща. Лично аз съм готов, преди да предявя своите права, да разгледам внимателно всичките ви искания и да отделя онези от тях, които наистина са основателни. Вие обаче не познавате Торин Дъбощит така, както аз го познавам. Уверявам ви, че той е готов да седи върху камарата злато и да гладува дотогава, докато вие чакате тук.

— Щом иска, нека седи! — рече Бард. — Такива глупаци като него заслужават да гладуват.

Точно така — съгласи се Билбо. — Разбирам какво имате предвид. В същото време обаче зимата бързо наближава. Скоро тук всичко ще се покрие със сняг и продоволствието ще стане оскъдно — дори и за елфите, струва ми се. Освен това ще възникнат и други неприятности. Чували ли сте за Даин и джуджетата от Железните планини?

— Чували сме, и то още откога. Но какво общо има той с нас? — попита Горския крал.

— Така си и мислех. Виждам, че някои неща не са ви известни. В такъв случай ще ви ги кажа — Даин се намира на по-малко от два дена път оттук и наближава насам заедно с повече от петстотин яки и смели джуджета; голяма част от тях са участвали в страшните войни между джуджетата и гоблините, за които несъмнено сте чували. Страхувам се, че като пристигнат тук, ще ни създадат сериозни неприятности.

— Защо ни казваш това? Предаваш приятелите си или заплашваш нас? — попита мрачно Бард.

— Драги ми Бард! — рече с пискливото си гласче Билбо. — Не бъди така припрян! Не съм срещал досега такива мнителни хора! Аз просто се опитвам да спася от беди всички ни. Затова ще ви направя едно предложение.

— Нека го чуем! — отвърнаха събеседниците му.

— По-добре вижте! — рече Билбо. — Ето го!

Той извади елмаза Аркен и хвърли настрани обвивката му.

Горския крал, чиито очи бяха привикнали да гледат разни красиви и скъпи неща, просто онемя от учудване. Дори Бард се смълча и впери възхитен поглед в камъка. Сякаш някакво прозрачно кълбо беше напълнено с лунна светлина и висеше пред тях в мрежа, изтъкана от лъчите на заскрежени звезди.

— Това е елмазът на Траин — рече Билбо. — Сърцето на Планината, а също и сърцето на Торин. Той го оценява по-високо дори от златна река. Аз ще ви го дам. Така по-лесно ще постигнете споразумение.

След тези думи Билбо погледна за последен път с копнеж прекрасния скъпоценен камък и разтреперан от вълнение го подаде на Бард, а Бард го взе в ръката си като зашеметен.

— Но твой ли е, че ни го даваш? — попита Бард, когато дойде най-после на себе си.

— О, не, не съвсем! — отвърна малко смутено хобитът. — Но аз все пак имам известни права над него — нали ми се полага дял от съкровището. Може и да съм разбойник — поне за такъв ме смятат, макар че аз самият не се смятам, — но съм честен. Така или иначе, сега се връщам обратно и джуджетата могат да правят с мен каквото пожелаят. Надявам се обаче камъкът да ви бъде от полза.

Горският крал погледна Билбо с безкрайна почуда.

— Билбо Бегинс — рече той, — ти си много по-достоен да носиш ризницата на елфическите принцове от мнозина други, които са изглеждали по-величествени в нея! Чудя се обаче дали и Торин Дъбощит е разбрал това. Аз познавам по-добре от теб нрава на джуджетата и те съветвам да останеш при нас. Тук ще бъдеш почитан и желан гост.

— В това съм сигурен и много ти благодаря — отвърна Билбо с поклон, — но смятам, че не бива да изоставям приятелите си по такъв начин след всичко, което сме преживели заедно. Освен това обещах на Бомбур да го събудя точно в полунощ! Както виждате, трябва да си вървя, и то по-бързо.

Как ли не го увещаваха, но Билбо не склони да остане; ето защо най-накрая повикаха няколко елфи, които да го придружават, и той си тръгна, изпратен с най-голямо уважение и от Горския крал, и от Бард. Когато прекосяваше лагера, някакъв старец, загърнат с тъмна наметка, се надигна от прага на една шатра и пристъпи към него.

— Браво! Браво за смелата постъпка, господин Бегинс! — рече той, като потупа Билбо по рамото. — Все нови и нови качества се разкриват у теб!

Това беше Гандалф.

За първи път от много дни насам Билбо истински се зарадва. За съжаление нямаше време да получи отговор на всички въпроси, които желаеше да зададе.

— Имай търпение, всичко ще научиш! — успокои го Гандалф. — Ако не се лъжа, нещата отиват към своя край. На теб ти предстои една неприятност, но ти не падай духом! Ще се измъкнеш от нея благополучно. Дочуват се едни новини, които дори и гарваните още не знаят. Лека нощ!