Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

— Брех, то май лесно отгатвало! Но сега ще сложим облог, безценни. Ако ние попитаме, а то не ни отговори, ще го изядем, безценни. Ако то ни попита, а ние не му отговорим, тогава ще направим каквото иска. Ще му покажем пътя за навън, да!

— Съгласен съм! — побърза да отговори Билбо, пък и смееше ли да не се съгласи. Той взе да си напряга мозъка, за да намисли гатанки, които биха го спасили от изяждане.

Трийсет бели коня на червен баир —
първо хапят,
после млатят
и се спират най-подир.

Само това можа да измисли, защото умът му бе изцяло зает с ядене и изяждане. Тази гатанка беше една от най-старите и Ам-гъл знаеше отговора й не по-зле от вас.

— Стара е, стара е — изсъска той. — Това са зъбите, безценни. Но ние имаме само шест!

След това той зададе втората си гатанка:

Го без глас ни оглушава,
криле няма, но лети,
няма зъб, но хапе здраво,
устни няма, а шепти.

— Минутка само — извика Билбо, който все още продължаваше тревожно да мисли за ядене и изяждане. За щастие някога бе чувал гатанка, подобна на тази, напрегна си малко ума и се сети за отговора. — Вятърът, вятърът, разбира се — рече той и толкова бе доволен, че начаса измисли своята гатанка:

Око върху синьо лице
зърна око на зелено лице.
Туй е същото око,
рече първото око,
но не е отгоре,
а е по-надолу.

— С-с, с-с, с-с — рече Ам-гъл. Той отдавна живееше под земята и беше позабравил тия неща. У Билбо се събуди надеждата, че жалката твар няма да отговори, но Ам-гъл се върна много, много, много години назад в спомените си, чак във времето, когато живееше с баба си в една дупка на брега на една река. — С-с, с-с-с, безценни — това означава „слънце, огряло маргаритка“, нали така?

Но тези обикновени прости надземни гатанки го изморяваха. Те му напомняха за дните, когато не беше така самотен, гнусен и жалък, а това го дразнеше. Отгоре на всичко — караха го да изгладнява. Затова този път той зададе една по-трудна и по-неприятна гатанка:

Без вид, без мирис и без глас,
недосегаемо за нас,
лежи под хълма, зад звездите,
докрай запълва празнините.
Идва първо, сетно си отива,
и живота, и смеха убива.

За нещастие на Ам-гъл Билбо беше чувал и преди тази гатанка, а и самият отговор го обгръщаше от всички страни.

— Мракът — отговори той, без дори да се почеше по главата. А и без да се замисли, бързо изрече:

Няма си панти, ключ и капаче,
златно съкровище крие обаче.

Искаше да печели време, докато намисли някоя наистина трудна гатанка. Тази той смяташе за много лесна, макар че не я беше задал с обичайните думи. Тя обаче се оказа едва ли не неразрешима за Ам-гъл, който само съскаше и съскаше, а отговорът не идваше. От яд той взе да пелтечи и да пръска слюнки.

По едно време Билбо изгуби търпение.

— Е, хайде отговаряй! — подкани той противника си. — Не става дума за кипящ чайник, както, изглежда, си мислиш, ако се съди по звуците, които издаваш.

— Искаме възможност, нека то ни даде малко възможност, безценни, с-с, с-с!

— Е — рече Билбо, след като му даде доста дълга възможност, — какво става с отговора?

И Ам-гъл внезапно си спомни как много отдавна бе крал от птичите гнезда и как бе седял с баба си под речния бряг и я бе учил… и я бе учил как да изсмуква… — Яйцето! — изсъска Ам-гъл. — Яйцето! — После попита:

То без дъх живее,
хладно леденее
и без жажда пие,
в ризница се крие.

Той също смяташе, че тази гатанка е страшно лесна, защото отговорът й вечно бе в ума му, но в момента не можеше да си спомни нещо по-добро — толкова се бе развълнувал от спомена за яйцата. Гатанката обаче се оказа трудна за Билбо, който винаги гледаше — ако може — да няма нищо общо с водата. Сигурен съм, че вие знаете отговора или пък можете да го отгатнете без никакво усилие, както си седите удобно у дома, и не ви пречи надвисналата опасност да бъдете изядени. Билбо се прокашля един-два пъти, но отговор не намираше.

След малко Ам-гъл започна да съска от удоволствие:

— Вкусссно ли е то, безценни! Сссочно ли ще е, а? Дали е сладко и хрупкаво? — И взе да се взира в Билбо от тъмнината.

— Секунда само — помоли хобитът разтреперан. — Не забравяй, че преди малко аз ти дадох една много дълга възможност.

— Няма време, то трябва да бърза, да бърза! — рече Ам-гъл и понечи да излезе от лодката си, за да се хвърли върху Билбо.

Но тъкмо спусна дългия си ципест крак във водата, една риба изскочи уплашено оттам и цопна върху крака на Билбо.

— Уф, че е ледена и противна — с погнуса рече той и изведнъж се сети: — Рибата! Рибата! Да, тъкмо рибата!