Хората на бъдещето

— Също като едно вещество, което ние на земята употребяваме в медицината: радий — каза Жег.

И той описа на Ли какво представлява радия. Тогава Ли извика, с пеещия си глас.

— О, ние познаваме радия. Но това вещество, което ще добием от тия скали е много, много по-силно и по-лечебно от радий.

Жег я слушаше учуден.

— Тогава кажете и на нашите учени за това вещество — каза той. — Нека и на нашата земя да почнат да лекуват всички тежки болести.

— Аз мисля, отговори Ли — че баща ми ще ви каже лечебното свойство, щом не го знаете, но най-напред ние искаме да натоварим нашия кораб с достатъчно руда, защото може би вашите жители не ще ни дадат…

Жег се усмихна.

— Вземете си колкото искате — каза той. — Сигурен съм, че щом е за здравето на човеци, па макар и от друг свят, не трябва да има спънки и пречки.

Няколко дни учените от небесния кораб товариха кораба, който беше под водата със скъпоценната руда и най-после един ден казаха:

— Сега вече имаме достатъчно. Можем да се върнем. Но преди това искаме да се срещнем с учените на тази земя.

Веднага те почнаха да се обаждат по радиото на всички страни, съобщиха, че са дошли от небесата, от една ближна планета и вече искат да се видят със земните учени. В целия свят настана голямо вълнение. Официалните радиостанции едва сега разбраха коя е била онази силна „незаконна“ радиостанция, която ги бе заглушавала. С нея небесните жители са се били опитвали да влязат във връзка със своята планета, но не успявали — радиовълните се губели в междупланетните пространства. Сега небесните жители получиха по радиото покана да отидат в най-големия град на една от най-великите земни държави.

И ето, един ден корабът, който се беше скрил в дълбините на океана, се размърда. Сред екипажа му закипя работа. Жег, който също беше вътре, очакваше с тревога, как корабът ще се вдигне от дъното на океана.

Но напразно се безпокоеше. Съвсем леко, със силата на мощни електромагнитни вълни, механиците веднага поставиха в движение цепелина и той се отдели от дъното на океана, издигна се с плясък над водите и заля със синкавата си магическа светлина простора наоколо. По брега наоколо преселниците се събраха с викове. Никога от земята не беше наблюдавано такова невероятно зрелище. По целия свят очакваха кога ще се появи небесният кораб.

А цепелинът се дигна в въздуха, описа няколко светли кръгове над острова, за да го видят всички и все така величествено и спокойно се понесе като огромен светещ змей, към ония най-развити и културни части на нашата планета, където го бяха поканили.

— Нима толкова бавно лети цепелинът? — питаше Жег, като гледаше как спокойно се носи небесният кораб.

— О! — засмя се Ли, — нашият цепелин може да лети като светкавица. Само поради неимоверната му бързина можахме да стигнем до тук. Той притежава шеметна сила, той може да преодолее всички притегляния на земята и другите планети, а също така да надвие и неподвижността и мъртвината на безвъздушните пространства. Но той може да се движи и бавно и ние сега хвъркаме за удоволствие.

Нямаше по-горд в тия минути от Жег. Всички от неговия остров знаеха, че той е на небесния кораб, знаеха това и майка му, и баща му, и всички сякаш го гледаха от долу как той се носи из въздуха.

Като направи още няколко кръга, небесният кораб напусна острова и литна над океана. Но когато стигна до новите и неизследвани земни простори, случи се нещо, което измени всичко.

Глава десета Между врагове

Цепелинът на небесните жители пътуваше бавно. Бащата на Ли и другарите му постоянно правеха снимки и не бързаха. Все пак най-сетне те наближиха брега на един от континентите на земята. От радиоапарата чуха още преди това, че е избухнала война между две страни.

— Какво е това война? — попита Ли.

— Нима не знаете какво е война? — учуди се Жег и им разказа всичко, което знаеше за войната.

— Но нима жителите на земята така враждуват помежду си? Нима е възможно жителите на един остров край Европа да искат да владеят цяла Европа и цялата земя?

— Да! — отговори Жег. — И сега виждате защо заради доброто и свободата на отечеството трябва да се пролива кръв — добави Жег. — Родината трябва да се пази от грабители и затова хората с лъвчетата се бранят тъй храбро.

— Но защо хората на земята не се разберат с добро? — чудеха се небесните жители. — Щом различните народности живеят на различни места, нима не трябва всеки да притежава ония земи, които са населени с хора от неговата народност?! Това е най-справедливо.

Жег се усмихна. Как да обясни той на небесните жители, колко е сложно всичко това. Той се помъчи да им разправи каквото знаеше, но те не можеха да го разберат. Тогава Жег рече замислено:

— Все пак, въпреки че понякога войната е необходима на нашата земя, за да се брани отечеството, вие сте щастливи на вашата планета, че не знаете какво е война.

— Искам да видя какво е това война? — рече бащата на Ли и небесният кораб се отправи към оная част на сушата, дето беше бойното поле на воюващите страни.