Когато боговете се смеят

И ето… Баща й е арестуван. Скъпоценностите на омразната Олга са изцяло на нейно разположение, а и парите, които милицията не прибра при обиска. Тя е свободна, никой не я кара да препрочита „Война и мир“ и да конспектира Радишчев, никой не й забранява да облича каквото си иска и да си прави, каквато иска прическа. Свободна е. Само че какво да прави с тази свобода?

Седнала на дивана в стаята на баща си и загледана в отворения сейф, Женя изведнъж разбра, че не умее да живее сама. Баща й винаги й бе нареждал и тя бе имала само два пътя: или да се подчини и да постъпи, както казва той, или да го измами и да постъпи, както тя иска. Но при всяко положение тези пътечки водеха началото си от една точка — от решението, което вземаше вместо нея баща й. Той единствен се разпореждаше с живота й, той и само той решаваше какво да прави тя, къде да ходи, какво да облича и какво да чете, къде да прекарва ваканции и отпуски и как да празнува рождения си ден.

Тя заключи сейфа, по навик прибра ключа в чантата си, отиде в банята, изми се, сплете косата си на плитка. Облече стария анцуг, седна зад бюрото в своята стая и отвори томчето на Радишчев. След известно време Женя вдигна глава — стори й се, че съвсем наблизо чу нечий смях. Но в апартамента нямаше никого и момичето помисли, че вероятно му се е сторило, че някой се смее.