Конго

Стрелите с отровни върхове дрънчаха по пластмасовите илюминатори и металната повърхност; Кигани ги замеряха също така и с изпражнения, които барабаняха глухо по фюзелажа. Барабаните не секваха и за миг ритъма си.

Ейми беше ужасена и се притискаше в креслото, сигнализирайки, Ейми тръгва веднага птица лети.

Елиът откри двама Кигани скрити в задното отделение за пътници. За негово собствено изумление тай ги застреля без никакво колебание, изпразвайки цял пълнител; автоматът подскачаше в ръцете му, правейки на решето двамата Кигани.

— Много добре, докторе — похвали го ухилено Кахега, макар че Елиът трепереше целият без да може да се овладее. Той рухна в съседното на Ейми кресло.

Хора атакува птица птица лети веднага птица лети Ейми иска ходи.

Междувременно Кигани бяха изоставили атаката фронтално; сега вече атакуваха отзад, където нямаше илюминатори. Шляпането на босите им крака се разнесе по опашната секция, откъдето се прехвърлиха на фюзелажа над главите им. Двама бойци успяха да се покатерят през отворения товарен люк. Мънро изкрещя от кокпита:

— Пипнат ли ви, ще ви изядат!

Рос стреля към задния люк и кръвта на атакуващите Кигани я обля цялата.

Ейми не иска повече, сигнализира тя. Ейми иска ходи вкъщи. Тя сграбчи колана на креслото си.

— Ето го кучия син — изкрещя Мънро и изпразни половин пълнител. Млад мъж на около двадесет години с очи нашарени с червена боя рухна по гръб; тялото му заподскача под безмилостния откос на Мънро.

— Улучих го — извика доволен Мънро. — Ударих Ангава. — Той се дръпна назад, давайки възможност на бойците да извлекат тялото назад.

В този момент атаката на Кигани секна; бойците започнаха да се изтеглят в близките храсти. Мънро се приведе над сбръчканото тяло на пилота и се вгледа в джунглата.

— Какво ще стане сега? — запита Елиът. — Победихме ли?

Мънро поклати глава.

— Ще изчакат да залезе слънцето. После ще се върнат, за да ни убият.

— Какво ще правим тогава?

Мънро вече бе мислил върху въпроса. Не виждаше никаква възможност да напуснат самолета през следващите двадесет и четири часа. Трябваше да се защитават през нощта, а и се налагаше да разчистят едно широко пространство около самолета през деня. Очевидното решение беше да изгорят високите до кръста храсталаци в непосредствена близост до самолета — ако можех да го направят без да взривят останалото гориво в резервоарите на самолета.

— Потърси за огнехвъргачки — обърна се той към Кахега, — или за контейнери с газ.

Той пък започна да търси документи, които да му покажат къде се намираха резервоарите на самолета.

Рос го приближи.

— Май загазихме, а?

— Да — отвърна Мънро, без да споменава вулкана.

— Мисля, че допуснах грешка.

— Е, сега имаш възможност да я оправиш, като измислиш как да ни измъкнеш оттук.

— Ще видя какво мога да направя — обеща сериозно тя и тръгна назад. Четвърт час по-късно изпищя.

Мънро се хвърли назад към пътническото отделение с готов за стрелба автомат. Гледката обаче го изненада. Рос се търкаляше върху едно кресло, превита от истеричен смях. Другите също я загледаха, несигурни как да реагират. Той я сграбчи за раменете и я разтърси.

— Стегни се — каза й той, но тя продължи да се разтърсва от смях.

Кахега беше застанал до един цилиндър за газ с надпис ПРОПАН.

— Тя вижда това и пита колко още има, аз й казва още шест и тя започва смее.

Мънро се навъси. Цилиндърът беше голям, с обем двайсет кубически фута.

— Кахега, за какво им е бил този пропан?

Кахега повдигна рамене.

— Прекалено много за готвене. Трябва им само пет, десет кубически фута за готвене.

— А тук има още шест като този?

— Да, шефе. Шест.

— Това е дяволски много газ — заяви Мънро и в същия момент съобрази, че Рос с нейния инстинкт за планиране веднага ще е проумяла значимостта на всичкия този пропан, и Мънро също така разбра какво означаваше това, и на свой ред избухна в смях.

— Ще благоволи ли някой да ми каже за какво става дума? — не издържа накрая Елиът.

— Това означава — изрече с мъка през смях си Мънро, — това означава, че нещата се оправят.

Издут от 50 000 паунда въздух нагрят от горящия пропан блестящият пластмасов балон на консорциума се отдели от земята и се понесе високо над джунглата в потъмняващото нощно небе.

Кигани наизскачаха от гората размахващи лъкове и копия. Белите им стрели полетяха в здрача, но безсилни да достигнат балона падаха обратно на земята. Балонът се издигаше бързо в небето.

На височина 2 000 фута сферата беше подхваната от източен вятър, който я понесе надалеч от тъмната покривка на конгоанската гора, над острия разлом на Рифт Вали, чиито вертикални стени проблясваха под лъчите на луната.

Оттам балонът се плъзна през заирската граница на югозапад към Кения и цивилизацията.

ЕПИЛОГ: МЯСТОТО НА ПОЖАРА