Конго

Но въпреки тези разлики, експедициите имат забележително еднакви резултати. Също като Станли, и американците губят две трети от състава на експедицията си, и се изтръгват от джунглата със същото отчаяние както и хората на Станли столетие по-рано. И също като Станли, те се завръщат с невероятни истории за канибали и пигмеи, погълнати от джунглата руини на древни цивилизации, и приказни загубени съкровища.

Изказвам искрена благодарност на Р. Б. Травис от Технологичната служба по земните ресурси (ТСЗР) в Хюстън, за позволението на използвам записаните на видеолента съвещания; на доктор Карън Рос, от ТСЗР, за допълнителната информация по предисторията на експедицията; на доктор Питър Елиът, от факултета по зоология към калифорнийския университет в Бъркли, и на екипа по проекта Ейми, включително и самата Ейми; на доктор Уилям Ленс, от Касаи Майнинг & Манюфакчъринг, Заир; на доктор Смит Джеферсън, от департамента по медицинска патология, от найробския университет, Кения; и на капитан Чарлз Мънро, от Танжер, Мароко.

Длъжник съм още и на Макс Уоруик, Найроби, за първоначалния му интерес към този проект; на Алан Бинкс, Найроби, за благосклонното предложение да ме отведе до района Вирунга в Заир; на Джойс Смол за уреждането на транспорта ми, винаги светкавичен, и до най-потайните кътчета на света; и накрая специалната ми благодарност към помощника ми, Джудит Лавджой, чиято неуморна помощ през най-трудните моменти беше от съдбоносна важност за завършването на тази книга.

ПРОЛОГ: НАХОДИЩЕТО ОТ КОСТИ

Зора изгрява над конгоанската тропическа гора.

Бледото слънце прогони утринния студ и стаилата се гъста мъгла, откривайки един гигантски безмълвен свят. Огромни дървета със стволове четиридесет фута в диаметър се извисяваха на двеста фута над земята, където разперваха гъстите си корони, блокиращи небето и откъдето непрестанно се стичаше вода. Завеси от сив мъх и лиани висяха преплетени от дърветата; паразитиращи орхидеи стърчаха от дънерите. Големи папрати с човешки ръст блестяха от влага, задържайки ниската приземна мъгла. Тук и там пъстрееха разноцветни петна: червените цветове на акантемата, представляващи смъртоносна отрова, и синята лоза дисиндра ???, която се отриваше само рано сутрин. Основното впечатление обаче беше от един огромен, сиво-сив свят — чуждо място, враждебно към човека.

Ян Крюгер остави настрана пушката си и протегна вкочанените си мускули. На екватора се разсъмва бързо; само след минути беше вече светло, макар и мъглата да не бе помръднала. Той хвърли поглед към лагера на експедицията, който охраняваше; осем ярко-оранжеви найлонови палатки, синята палатка-столова, касите с оборудване, заметнати с брезент в напразен опит да ги запазят сухи. Видя и другия страж, Мисулу, седнал на един камък; Мисулу му махна сънливо. Радиостанцията беше наблизо: сребърна параболична антена, черният сандък на предавателя, змиевидните коаксиални кабели излизащи от портативната видеокамера монтирана върху сгъваем триножник. Американците използваха това оборудване, за да предават ежедневни доклади по спътника до офиса си в Хюстън.

Крюгер беше бвана мукубва, нает да преведе експедицията в Конго. Той и преди беше превеждал експедиции: нефтени компании, картографски екипи, дървопреработвателски и минни групи, и геоложки експедиции като тези. Компаниите, които изпращаха групи в джунглата, имаха нужда от някого, който да познава местните обичаи и диалекти достатъчно добре, за да се оправя с носачите и да организира пътуването. Крюгер беше повече от подходящ за тази работа; владееше кисвахили и банту, и беше кръстосал Конго надлъж и нашир, макар кракът му никога да не бе стъпвал във Вирунга.

Той не можеше да се начуди за какво им е на американски геолози да ходят чак до района на Вирунга в Заир, в североизточния ъгъл на конгоанската тропическа гора. Заир беше най-богатата страна на минерали страна в черна Африка, най-големият производител в света на кобалт и промишлени диаманти, седмият най-голям производител на мед. Освен всичко това имаше огромни залежи от злато, цинк, волфрам и уран. Но по-голямата част от минералите беше открита в Шаба и Касаи, не във Вирунга.

Крюгер обаче беше достатъчно благоразумен да си държи езика зад зъбите и да не проявява излишно любопитство защо им е на американците Вирунга, защото така или иначе много скоро щеше да получи отговор на премълчания си въпрос. Още щом експедицията подмина езерото езерото Киву и навлезе в тропическата гора, геолозите започнаха да прочесват реките и коритата им. Изследват ли рудоносни находища, това означава, че търсят или злато, или диаманти. Оказа се диаманти.