Конго

— Само не се навивай — каза Рос. — Спомняш ли си онези витамини, които ти дадох? Ти също носиш в себе си една бубичка. — Тя погледна часовника си. — Тридесет и две минути. Никак не е зле. Имаме още четиридесет преди да отлетим от Найроби.

8. Местонахождение в момента

Мънро седеше в Боинга и тракаше клавиатурата на компютъра. Следеше как линиите се пресичаха върху картите, изхвърляйки серии от данни, графици, информация за пресечни точки на координати.

Компютърът прехвърляше възможните маршрути на експедицията, като на всеки десет секунди тестваше нов. След всяко съвпадение на данните, разпечатваше вариантите — разходи, логистични трудности, проблеми със снабдяването, пълните изминали времена от Хюстън, от местонахождението в момента (Найроби), където се намираха.

Мънро търсеше решение.

Вече не е като едно време, помисли си той. Дори и само преди пет години експедициите все още се придвижваха с метода на пробите и грешките, разчитайки на късмета си. Сега обаче всяка експедиция използваше компютърно планиране в реално време; още преди години Мънро беше принуден да изучи BASIC и TW/GESHUND и останалите основни интерактивни езици. Никой вече не можеше да си свърши работата търкайки панталоните си на стола. Бизнесът бе претърпял принципна промяна.

Мънро бе решил да се включи в експедицията на ТСЗР точно поради тези причини. А не заради Карън Рос, по-вироглава и от овен и без всякакъв опит. Но ТСЗР притежаваше най-обширната функционираща база-данни, и най-съвършените програми за планиране. В крайна сметка той очакваше именно тези програми да надделеят на везните. Имаше и още една причина — не можеше да понася многобройни екипи; веднъж след като консорциумът стовареше експедицията си в джунглата, щяха да проумеят, че съставът им от тридесет човека щеше е най-голямата им спънка.

Но въпреки това той беше длъжен да намери един по-бърз график с маршрут до мястото. И Мънро неуморно натискаше клавишите, като следеше как данните изскачат на екрана. Задаваше траектории, пресечни точки, връзки. И после с практичното си око започна да елиминира алтернативите. Зачеркваше пътища, затваряше летища, елиминираше товарни маршрути, избягваше прекосявания на реки.

Компютърът продължаваше да връща всеки път все по-кратки маршрути, но от сегашната им точка (Найроби) общите изминали времена всеки път биваха прекалено дълги. При най-добрия вариант изпреварваха консорциума с тридесет и седем минути, което беше повече от малко, за да разчита сериозно на такава преднина. Той се навъси и запали пура. Може би ако прекосят реката Лико в Мугана…

Набра варианта.

И това не помогна. Прехвърлянето през реката щеше да ги забави. Той опита един преход през долината Гороба, макар и вероятно да беше прекалено опасно.

ПРЕДЛАГАНИЯТ МАРШРУТ ИЗВЪНРЕДНО ОПАСЕН

— Големите умове мислят еднакво — поклати глава Мънро с димяща пура в уста. Това обаче го накара да се замисли: къде се намираха другите, неортодоксалните маршрути, които не бяха догледали? И в този момент нещо му проблесна.

Нямаше да се понрави на останалите, но можеше да свърши работа…

Мънро набра списъка с логистичното оборудване. Да, бяха екипирани за подобна възможност. Той набра новия маршрут, и с усмивка проследи как линията му се стрелна по права през цяла Африка, само на няколко мили от крайният пункт на маршрута им. Той поиска готовия вариант.

ПРЕДЛАГАНИЯТ МАРШРУТ НЕПРИЕМЛИВ

Той натисна клавиша за пренебрегване и получи резултантния вариант. Точно както си го беше мислил — можеха да изпреварят консорциума с цели четиридесет часа. Почти два дни!

Компютърът се върна на предишното си съобщение:

ПРЕДЛАГАНИЯТ МАРШРУТ НЕПРИЕМЛИВ / ФАКТОРИ СВЪРЗАНИ С ВИСОЧИНАТА / ИЗВЪНРЕДНО ГОЛЕМИ ОПАСНОСТИ ЗА ПЕРСОНАЛА / ВЕРОЯТНОСТТА ЗА УСПЕХ ПОД ВСЯКАКВА КРИТИЧНА СТОЙНОСТ /

Мънро не беше уверен, че това е вярно. Той счете, че могат да се промъкнат, особено ако атмосферните условия се запазеха добри. Височината нямаше да представлява проблем, а теренът макар и тежък, щеше да е достатъчно устойчив.

И наистина, колкото повече обмисляше идеята, толкова повече се изпълваше със сигурност, че номерът ще стане.

9. Отпътуване

Малкият Фокер S-144 редом с гигантския товарен 747 напомняше на малко дете сгушено в прегръдката на майка си. Две товарни платформи бяха в постоянно движение; работниците прехвърляха оборудването от по-големия самолет на по-малкия. След като се върнаха на летището, Рос обясни на Елиът, че ще вземат по-малкия самолет, защото 747 трябваше да бъде почистен от „бубите“, и тъй като вече е „прекалено голям“ за нуждите им.

— Но реактивният самолет е по-бърз — възрази Елиът.

— Бързината не е задължителна — заяви Рос, без обаче да се задълбочава в темата.