Конспирация за короната

- Лека нощ, Тили - каза Олрик, докато отваряше вратата и излизаше.

- Лека... - вратата се затвори преди тя да довърши.

Обикновено Тили спеше в обща спалня заедно с другите слугини.

Олрик я водеше в малката свободна стая на третия етаж за уединение. Не обичаше да води момичета в спалнята си - тази на баща му бе до нея. Свободната одая бе в северната част на замъка и понеже бе огрявана по-малко, беше по-хладна от останалите царски покои. Оправи ризата си и се насочи към стълбите.

- Прегледах всички горни етажи, капитане. Няма го там - Олрик чу някого отгоре. От сбития тон на говорещия разбра, че е страж. Рядко говореше с тях, но когато го правеше, те винаги бяха резки, като че думите бяха дефицитна стока.

- Продължете търсенето, ако трябва и долу до затвора. Искам всяка стая да бъде претърсена, всяко килерче, скрин и гардероб. Разбрано?

Олрик познаваше този глас добре; Уайлин, началник-стража.

- Да, сър, незабавно!

Олрик чу войника да трополи надолу по стълбите и го видя да спира в мига, в който погледите им се срещнаха.

- Намерих го, сър! - извика войникът с нотка на облекчение.

- Какво става, капитане? - запита Олрик, докато Уайлин и още трима се спуснаха по стълбите.

-Ваше Кралско Височество! - капитанът коленичи трескаво, прек-лони глава, сетне бързо се изправи. - Бентън! - викна към войника. - Искам още петима за охрана на принца немедлено. Мърдай!

- Да, сър! - войникът поздрави рязко и изтича обратно нагоре по стълбите.

- Да ме охраняват? - запита Олрик. - Какво става?

- Баща ви е бил убит.

- Баща ми? Какво?

- Негово Величество, кралят - открихме го мъртъв в кралския параклис, наръган в гърба. Има заловени двама нарушители. Джуджето Магнус потвърди. То ги видяло да убиват баща ви, но било безсилно да ги спре.

Олрик чуваше гласа на Уайлин, но не можеше да разбере думите. Те нямаха смисъл. Баща ми е мъртъв? Той бе говорил с него преди да иде в стаята на Тили, само преди няколко часа. Как може да е мъртъв?

- Настоявам да останете тук, Ваше Височество, под засилена охрана, докато приключа с разчистването на замъка. Може да не са били сами. В момента провеждам...

- Настоявай за каквото си щеш, Уайлин, но се махни от пътя ми. Искам да видя баща си! - настоя Олрик, избутвайки го настрана.

- Тялото на крал Амрат бе занесено в спалнята му, Ваше Височество.

Тялото му!

Олрик не искаше да слуша повече. Затича по стълбите, пантофите отхвърчаха от краката му.

- Не се отделяйте от принца! - сподири го викът на Уайлин.

Олрик достигна кралското крило. В коридора имаше тълпа, която се

раздели при пристигането му. Вратата на параклиса бе отворена, вътре се бяха събрали няколко от главните министри.

- Принце! - повика го вуйчо му Пърси, но той не спря. Бе решил да се добере до баща си.

Не може да е мъртъв!

Зави зад ъгъла, прекоси стаята си и нахлу в кралските покои. Тук двойните врати също бяха отворени. Дами в нощници и роби плачеха силно отвън. Вътре две възрастни жени бяха заети да изстискват над леген порозовели парцали.

До леглото стоеше Ариста, сестра му. Бе облечена в червено-златна нощница. Пръстите й стискаха до побеляване един от орнаментите на леглото. Взираше се в положената на матрака фигура със сухи, но широко разтворени в ужас очи.

Връз снежнобелите завивки на кралското легло лежеше крал Амрат Есендън. Все още носеше същите дрехи, в които Олрик го бе видял, преди да се оттегли. Лицето му бе бледо, очите - затворени. В ъгълчето на устните му имаше малка капчица засъхнала кръв.

- Принце... имам предвид, Ваше Кралско Величество - вуйчо му се поправи, докато вървеше подир Олрик в спалнята. Вуйчо му Пърси винаги бе изглеждал по-стар от баща му - косата му бе сива, лицето му сбръчкано и отпуснато; но притежаваше елегантната стойка на мечоносец. Все още завързваше халата си.

- Благодаря на Марибор, че сте в безопасност. Страхувахме се и вас да не е сполетяла същата съдба.

Олрик не намираше думи. Просто стоеше и гледаше тялото.

- Не се притеснявайте, Ваше Величество. Ще се погрижа за всичко. Зная колко трудно трябва да е това за вас. Вие сте все още млад човек и.

- За какво говориш? - погледна го Олрик. - Да се погрижиш за какво? За какво ще имаш грижата?

- Няколко неща, Ваше Величество. Обезопасяването на замъка, разследването какво се е случило, задържането на отговорните, приготовленията за погребението и, разбира се, коронацията.

- Коронация?

- Вие вече сте крал, Ваше Величество. Ще трябва да уредим корона-цията ви, но това, естествено, може да почака докато уредим всичко останало.

- Но аз си мислех. Уайлин ми каза, че убийците са заловени.

- Той е хванал двама от тях. Аз искам да се убедя, че няма и други.

- Какво ще им се случи? - погледна към неподвижната бащина фигура. - Убийците, какво ще се случи с тях?

- Това зависи от вас, Ваше Величество. Съдбата им е във вашите ръце, освен ако не предпочитате аз да се заема с това, тъй като може да се окаже доста неприятно.

Олрик се обърна към него.

- Искам да умрат, вуйчо Пърси. Искам да страдат ужасно и сетне да умрат.