Конспирация за короната

Ариста стоеше на прага и се поклащаше напред-назад, фокусирайки се върху първото стъпало. Тя подскочи, но не бе разчела скока си правилно и се приземи малко по-напред. Бясно размахвайки ръце, тя се олюля на края, борейки се отчаяно да не падне. Ройс протегна ръце, готов да я улови, но тя възстанови равновесието си. Треперейки леко, тя се пое дълбок дъх.

- Не надскачайте! - припомни крадецът.

Не думай, помисли си тя. Като че вече не научих този урок.

Вторият скок бе по-лесен, а третият още повече. Скоро тя влезе в ритъм и се движеше надолу по стълбите с бърза крачка, следвайки Ройс, който почти танцуваше. Почти бяха стигнали дъното, когато крадецът спря.

- Продължавайте - каза й той. - Спрете на последното стъпало и ме чакайте там.

Тя кимна, докато той свали въжето от рамото си и започна да го връзва за стъпалото, на което стоеше. Ариста продължи да скача надолу, напомняйки си да не бъде прекалено уверена. Когато стигна до началото на стълбището, увереността бързо я напусна. Зеещата дупка, която изчезваше в мрак, бе достатъчна, за да я хвърли отново в ужас.

- Е, принцесо! - обади се джуджето. То стоеше в коридора при отворената врата, хилейки се и разкривайки пожълтелите си зъби. - Наистина не очаквах да те видя отново. Къде е крадецът? Намери ли смъртта си на дъното?

- Отвратителен малък звяр! - изкрещя тя.

Кулата се размести още веднъж. Треперенето й накара Ариста да залитне на стъпалото и сърцето й да забие силно от страх. Облаци прах и каменни късове се посипаха, трополейки по стъпалата и стените. Ариста се сви, прикривайки глава с ръце, докато треперенето спря и отломките се уталожиха.

- Тази стара кула почти е готова да падне - злорадно обяви джуджето. - Колко жалко да си толкова близо до безопасността и все пак тъй далеч. Ако само беше жаба, би могла да прескочиш. Но сега не разполагаш с изход.

Намотка въже падна отгоре. Завързано за стъпало, въжето се поклащаше между принцесата и джуджето. Ройс се спускаше като паяк по крехката нишка. Когато се изравни с Ариста, той спря и започна да се люлее.

- Ето това вече е впечатляващо! - възкликна джуджето и кимна, изразявайки одобрението си.

Ройс се приземи на стъпалото до Ариста и върза въжето около кръста си.

- Трябва само да се залюлеем. Просто се дръжте за мен.

Принцесата с радост обви ръце около раменете на крадеца и стисна

здраво: колкото от страх, толкова и за безопасност.

- Можехте и да успеете - каза джуджето. - За което имате уважението ми, но трябва да разберете, че си пазя репутацията. Не мога да позволя някой да се разхожда насам-натам, хвалейки се, че се е отървал от мой капан.

И то рязко затвори вратата.

* * *

Ейдриън чу звука на рог, докато се бе изправил срещу Брага в коридора на кралските покои.

- Струва ми се, че Уайлин и стражите ще се позабавят малко - каза, подигравайки се на ерцхерцога. - Подозирам, че началникът си има по-важна работа от това да се занимава с капризите на граф от Уоррик, кога-то замъкът е нападнат.

- Жалко за теб, защото вече не мога да си позволя лукса да те държа жив - рече Брага, хвърляйки се в атака още веднъж.

Замахна към Ейдриън със светкавични разсичания. Ейдриън танцуваше надалеч, отстъпвайки все по-надолу и по-надолу по коридора. Ер-цхерцогът демонстрираше отлична форма, тежестта му бе пренесена на задния крак, докато само пръстите на предния докосваха земята; с изправен гръб, изпъната въоръжена ръка и другата повдигната в грациозна извивка. Дори пръстите на свободната му ръка бяха елегантно свити, като че държеше невидима чаша с вино. Дългата му черна коса, сред която се виждаха сребърни жилки, се сипеше до раменете му, а по лицето му нямаше и следа от изпотяване.

Обратно, Ейдриън действаше тромаво и неуверено. Меленгарският меч далеч отстъпваше на което и да е от собствените му остриета. Върхът потрепваше, докато той се опитваше да го държи стабилно с двете си ръце. Отстъпваше назад, стараейки се да поддържа разстояние между двамата.

Ерцхерцогът се стрелна отново. Ейдриън парира и сетне се гмурна покрай него, избягвайки на косъм контраудар, врязал се в стенен свещник. Възползва се от възможността да се втурне по коридора и да се вмъкне в параклиса.

- На криеница ли ще си играем сега? - предизвика го Брага.

Брага влезе и бързо пристъпи до олтара, където стоеше Ейдриън. Ко-гато ерцхерцогът замахна към него, Ейдриън отстъпи, приклекна, за да избегне помитащ удар, сетне отскочи от разсичане. Атаките на Брага рикошираха в статуите на Новрон и Марибор, отсичайки три божествени пръста. Сега Ейдриън стоеше пред дървения аналой и очакваше следващата атака на ерцхерцога, като не го изпускаше от очи.

- Толкова поетично от твоя страна да умреш в същата стая като краля - каза Брага. Замахна отдясно и Ейдриън отрази удара. Брага се завъртя на задния си крак и размаха меча си над главата в мощен насочен надолу удар. Очаквайки и разчитайки на тази атака, Ейдриън се гмурна и се плъзна по корем по излъскания мраморен под към вратата на параклиса.