Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

Джанвърт спря и се огледа. Не се виждаше никаква врата — само отворите в стената. Зад тях беше конвейерът, с няколко празни касетки отгоре. Монтиран беше в шахта, чиято ширина бе почти колкото на касетките. Дали ще успее да се промъкне там? Касетките се носеха със застрашителна скорост. Шумът от развълнувани гласове в тунела зад него нарастваше. Нима имаше някакъв избор? Пътят назад беше отрязан.

Джанвърт събра сетни сили, отстъпи няколко крачки и изчака да се появи поредната празна касетка. Веднага след като входът на шахтата се освободи той се хвърли напред. В мига, когато главата му премина отвора конвейерът забави ход. Джанвърт се сви на топка, лявото му рамо одра болезнено стената, Джанвърт се завъртя рязко и се огледа.

Конвейерът се движеше в тясна и дълга шахта между сиви на цвят стени, осветен единствено през отворите за подаване на касетки. Пред и зад него бяха подредени многобройни касетки, шахтата беше изпълнена с неприятната миризма на вкиснати плодове и зеленчуци. Отворите се редяха край него, през един от тях надникна изплашено женско лице, зърна го и се отдръпна. Джанвърт се надигна и впери поглед напред, опитвайки се да разбере какво има в другия край на конвейера. Ами ако завършва с някаква раздробяваща машина? Дали в другия край беше сортировъчно, хладилници или поредния конвейер?

Постепенно светлината над него започна да се усилва, придружена с нарастващия тътен на машини, от който шумът и потракването на конвейера се изгуби. Светлината идваше все по-близко… все по-близко — Джанвърт се напрегна, но така и не успя да реагира, когато конвейера се наклони рязко и го изсипа в метален контейнер, пълен догоре с жълтеникави моркови.

Джанвърт вкопчи отчаяно пръсти в ръба на контейнера, изправи се и се озова в просторно и запрашено хале, претъпкано с контейнери и многобройни товарни работници, които прехвърляха готовата продукция в нещо, подобно на хранилки за животни.

Не повече от шест фута деляха Джанвърт от пода. Той скочи, подхлъзна се и се сблъска с някаква жена, която тикаше пълния контейнер към най-близкото хранилка. От удара жената се строполи назад. Джанвърт стреля в нея с парализатора, за да й попречи да стане, затича се в прохода, подхлъзна се и се пързулна. Пътеката беше покрита със смачкани домати, утъпкани от често минаващите отгоре им колички с контейнери.

Джанвърт премина покрай поредната група работници, но и те, също като него, бяха изпръскани от главата до петите и изглежда не му обърнаха внимание. В мига, когато дръпна вратата, отгоре му се стовари струя ледена вода. Джанвърт пое задъхано въздух, зашляпа по мокрия под, хвърляйки пръски наоколо и когато стигна далечния край на помещението беше съвсем чист. Следваше дълъг, потънал в сумрак тунел. Вода шуртеше от него, стичаше се от оръжието и се събираше в локвички на пода.

Джанвърт погледна наляво, там тунелът се разклоняваше на няколко по-малки коридора, мяркаха се отделни минувачи, но никой не проявяваше интерес към него. Вдясно пък имаше вита стълба, също като онази долу при реката. Стълбата се губеше в тавана и това беше неговата посока. Джанвърт изтича при стълбата, сграбчи перилата и пое нагоре като се придръпваше с ръце. Устата му беше увиснала от изтощение и шока на ледената баня.

Когато наближаваше петата поред площадка видя над себе си чифт боси крака. Стреля право нагоре с парализатора, без да спира изкачването и продължи да натиска спусъка. На платформата, където стълбата свършваше, лежаха пет тела. Прескочи ги и огледа вратата отвъд тях. Приличаше по-скоро на капак, с панти от вътрешната страна и здраво резе. Джанвърт дръпна резето, пантите изскърцаха пронизително, вратата се открехна и през отвора провиснаха коренища. На обратната й страна беше прикрепен масивен дънер, който с отварянето бе полегнал встрани. Джанвърт се промуши в отвора, изправи се и над главата му блеснаха звезди, а вратата изскърца отново и се хлопна. Дънерът тупна на мястото си, прикривайки почти безшумно тайния вход.

Джанвърт трепереше в хладния нощен въздух.

Изминаха няколко минути преди да осъзнае напълно, че се е измъкнал от къщата на ужасите, от гигантския човешки кошер — творение на Хелстрьом. Той погледна нагоре, към звездите. Нямаше никакво съмнение — беше навън. Но къде? Почти невъзможно беше да се ориентира по звездите. В далечината, точно пред себе си, виждаше тъмните върхове на дървета. Опипа с ръка дънера, под който бе замаскиран тайният изход. Дървото беше грапаво и съвсем истинско. Очите му постепенно привикваха с мрака, а мисълта, че е на свобода, пробуждаше нови, неподозирани източници на енергия. Небето вляво беше озарено от слабо сияние и той предположи, че Фостървил е в тази посока. Опита се да си спомни на какво разстояние се намираше. Десет мили? Беше твърде изтощен за да ги измине. Пък и беше съвсем бос. Районът наоколо приличаше на затревен полегат хълм.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза