Ковачница на мрак

Сграбчи го за тила и притисна устните си в неговите. Чу го как изпъшка, а след това се отдръпна. Фарор отново се доближи и посегна с лявата си ръка между краката му, стисна го и усети топлината му през коприната.

Спинок я хвана за раменете и твърдо я избута назад.

— Не, братовчедке.

— Мислеше ли, че съм глуха за поканите ти, Спинок?

Той поклати глава.

— Мислех, че само играехме. Игра без риск за развръзка. Фарор, съжалявам, но това не може да бъде.

Тя се отдръпна, а след това се обърна да затегне каишките на торбата си. Отвърна му, без да го погледне:

— Развръзката е най-малкият риск в подобни игри, Спинок, когато с всеки ход парираме в стратегии на страстта.

— Любима братовчедке, не ме разбирай погрешно. Ако не бяхме братовчеди, щях да съм си спечелил ругатните на всеки тайст затова, че те отнемам от годеника ти, затова, че използвам тялото ти по всякакъв възможен начин.

Тя се помъчи да забави дъха си и се изруга наум за учестения си пулс. Всяка болка беше блажена и същевременно мъчителна. Все още усещаше устните му, притиснати в нейните, и лявата й ръка оставаше влажна от потта му.

— Това, което направи току-що…

— Всяка игра става сериозна, Спинок, рано или късно. Да видим сега как ще отстъпиш припряно, братовчеде, и ще покажеш неочаквана решимост.

— Отстъплението ми показва обратното, братовчедке. Капитанът ни чака теб все пак.

Тя се обърна и го изгледа с гняв.

— В игрите на любов, братовчеде, всички играем, за да нараним.

— Горчив възглед, Фарор.

— Нима? Какъв по-голям кураж от признанието в любов? Когато дуелът стигне до изтощение, единият или другият трябва да свали гарда и да се усмихне, щом види как изтича собствената му кръв. После идва въпросът: ще се доближи ли наранилият, за да долепи език до тази рана?

— Не. Ще обърне меча срещу себе си, братовчедке, за да влее и своята в червения поток.

— И тъй, играта свършва с обещание за белези. — Тя поклати глава. — Е, продължавай да играеш, братовчеде, и не мисли за мен.

Той се отдръпна от прага, тъжен и смутен.

— Сбогом и лек път, братовчедке.

— И на теб.

Щом се махна, тя затръшна вратата и се смъкна тежко на нара. „Кръвта потича чиста и всяка капка е сълза. Играта е изгубена в мига, в който забравиш, че изобщо е игра. Да чуеш песента на любовта е все едно да оглушееш от хор на глупци!“ Избърса мокрите си страни и продължи приготовленията си.

— Едно по едно — каза Калат Хустаин. — Трябвате ми тук.

Илгаст Ренд изпъшка и седна тежко на един стол.

— Не мога да разбера Урусандер. Трябваше да е озаптил Хун Раал… Бездната да ме вземе, трябваше да му е съдрал кожата от бой отдавна.

— И машинациите на Хун Раал щяха да се объркат и осуетят — заговори Калат, докато крачеше напред-назад. — Без намесата на онази проклета азатанаи в Янис този спор щеше да е останал чисто политически и с това — открит за компромиси. Тази война на вери е като оръжие, натикано в ръката му.

Илгаст поклати глава.

— Хун Раал е от рода Исгин. Всичко е заради пропадането на фамилията му. Копнее да стане благородник и се вижда като защитник на родословната си линия. Ще яхне вълната на всяка отстъпка, която спечели легионът, а ако пяната почервенее — така да бъде.

Калат кимна.

— Амбициите му са добре известни, милорд.

— Ще държа Стражите в състояние на готовност, командире. Разбира се, държа ги така само до завръщането ви. Тогава с голяма скръб ви ги отстъпвам и приключвам с това. — Вдигна очи. — Приятелю, смяташ ли ме за безотговорен?

— Не мога да кажа, милорд. Продължавам да вярвам, че най-голямата заплаха за Куралд Галайн е Витр. Ако успеете да съберете истините за него от джагътите или дори от азатанаите, може би всички ще благославяме вашата преданост и след столетие.

Илгаст изсумтя.

— Столетие? Значи да се стягам да понеса сто години проклятия. Бих предпочел това теглене насам-натам, което търпя сега.

— С обявяването на своя неутралитет, милорд, вие може би предлагате изход за мнозина, благородници, както и простолюдие. Не мога да си представя, че всички стари капитани от легиона на Урусандер се възхитени от този погром. Тези, които падат под мечовете им, може и да са Отрекли се, но остават тайсти. Милорд, ужасѐн съм от този обрат на събитията.

Илгаст помисли над думите му.