Краят на империята

Кеа скочи от леглото. Дясната му ръка се стрелна към брадичката на Мърф, лявата — по-здравата, замахна с вилицата. Острието се заби в гръкляна на Мърф. Чу се свистене на излизащ въздух. Кеа рухна по гръб, а Мърф се свлече на пода. От устата му се изтръгна мъчителен стон.

Сетне тишина.

Кеа размърда крак. Опря го в тялото на Мърф. Нямаше реакция. Едва сега си позволи да се отпусне. Да се освободи от напрежението. По-късно ще стане и ще провери курса. Ще прегледа наново данните от компютъра.

Вече имаше предостатъчно храна и вода. И въздух за дишане. Сигурно бе доста по-близо. Мърф така и не бе разбрал, че го мами.

24.

Ню Йорк, 2194 г.

Човечеството изпитваше известен недостиг на герои, когато Кеа Ричардс, единственият оцелял от „Дестини I“, се прибра на Земята от Десета база. Не беше съвсем сигурен как ще му помогне тази карта с геройството, но бе готов да я изиграе при първа възможност. По време на дългия полет към дома внимателно бе подготвил легендата си. Разказа истината за причината за катастрофата. Сблъсък с метеорит. Не спомена само, че е станало в друга вселена. И най-вече запази в тайна историята за АМ2.

Стараеше се да се придържа към ролята на скромен, отдаден на професията си космически инженер, успял да измъкне победата от челюстите на провидението. Към разказа добави и подробности за последните часове на безстрашните, готови на саможертва учени и моряци от кораба и затова как благодарение на солидните познания от Калифорнийския университет е успял да се справи с различни извънредни ситуации.

Получи огромен бонус и се постара внимателно да обработи автобиографията си. Посещаваше приеми и лекции и агентът, когото нае, не пропускаше да изстисква възнаграждения при всеки случай. Усмихваше се, слушаше внимателно мъжете и жените, с които се запознаваше, хора с власт в ръцете, възползващи се от възможността да се покажат пред медиите в компанията на този последен герой. Лъжеше, лъжеше и пак лъжеше.

Понякога се питаше какво ли би си помислил старият Кеа Ричардс — момчето от Каханамоку, от първите две години в Калифорния. Ричардс преди семейство Баргета и трудните години в космоса от другата страна на Трийсет и трета бариера. Майната му, реши накрая. Човек трябва да расте и да забрави детските мечти за вълшебни земи, пълни със зайчета и сърнички.

Освен това сега разполагаше с АМ2. Ключът към личната власт, който бе запазил само за себе си. Но също така и несравним подарък за цялото човечество и за всички останали раси, които смята да завладее по време на експанзията си в космоса.

Още не беше решил как да продължи. Антиматерия Две. Цели галактики от евтина, сурова енергия. Както Фалзур бе казал, това щеше да промени всичко и да създаде цивилизация, непозната досега. Ричардс бе твърдо убеден, че тези гигантски промени ще са за добро. Той щеше да се погрижи от тях да се възползват всички. Нито фюрери, нито императори или премиери щяха да му отнемат това, което притежаваше. Нито такива като Баргета. И тази енергия нямаше да се използва в името на злото, както ставаше най-често с подобни открития — от барута до нефта.

Но първо да обмисли непосредствените си проблеми. Най-важното естествено е да остане жив и да си пази гърба. Тази тайна му бе струвала няколко човешки живота — и заслужаваше гибелта на цели светове. Ричардс си даваше сметка, че и най-дребният слух за АМ2 и сектор Алва ще са достатъчни по дирите му да тръгнат похитители с инструменти за ровичкане в мозъка, или дори наемни убийци. Най-малкото можеха да му отправят обвинения за различни престъпления.

Добре тогава. Ще трябва да се отнася към сектор Алва, сякаш е мина, скрита дълбоко в джунглата, чиито координати знае само той. Не бива да се връща там, нито да доближава непоследователността, освен ако е напълно сигурен, че не го проследяват. Всъщност засега нямаше смисъл да бърза. Преди да се разработи АМ2, някой трябваше да открие способ за нейното използване. Защитно поле. Вещество, синтетично или естествено, което да е абсолютно неутрално към материя и антиматерия.

Ричардс прехапа устни. Ето къде е истинският проблем. Той се засмя, после отново потъна в размишления и достигна до непреодолимия параграф 22, само дето този беше утроен вариант: за да оползотвори силата (АМ2), ще трябва да получи власт. А това би станало най-лесно, ако може да се възползва от АМ2. Параграф 22.

Третата сила бяха мъжете и жените, чието его гъделичкаше, докато те се възползваха от неговото премеждие. И това бяха съществата, които възнамеряваше да промени, или унищожи, за да помогне на човешката раса да постигне мечтите си. Спомни си една дребна поговорка: ако не си част от решението, значи си част от проблема. И това го подтикна към следващия ход.