Краят на империята

Стройната ръка на Мар се пресегна и отвън четири прожектора осветиха паркинга.

— Глупак — тросна се Сен. — Сега вече знаят. Кои са те?

Мар надзърна отвън.

— Двама. Човеци са. Единият е мъж. Другата — жена. Не познавам мъжа… но жената ми се струва позната.

— Да. Така е. Тя носи пистолет. Изключи осветлението.

— Познах я — обяви Мар. — Тя е полицайката. Преди няколко дни ме повика по някакви неясни причини. Чудех се защо.

— Коя полицайка… ах, Хайнис.

— Да. Тази, която обичаше Стен.

— Тогава сигурно бяга. Императорът навярно е наредил да разпитат всички, които го познават. А тя знае нещо. Инак нямаше да се крие.

— Сен. Мисли. Ти не би ли бягал от ужасния Пойндекс? Този, който лично уби Махони?

— Изключи осветлението. Връщай се в леглото. Не се занимаваме с човешка политика.

— Видя ли? Сега си тръгват. Нека друг ги прибере.

Мар не отговори. Стори му се, че чува хрущене на обувки отвън и долу, на паркинга.

— Веднъж един човек ми каза — заговори той, — че ако му се наложи да предаде другар или родината си, надява се да има достатъчно сили, за да стане предател.

Наведоха се един към друг и антенките им се допряха. Сен се дръпна назад.

— Е, добре — рече той. — Но не се опитвай да ми говориш за вярност и всички останали сложни човешки емоции. Просто искаш да имаш гости, на които да готвиш отново.

Ръката му описа полукръг.

И изведнъж кулата се озари от светлина, поздравяваща с добре дошли Хайнис и Сам’л.

7.

За пореден път приемната на Вечния император беше препълнена и освежителите на въздуха работеха на максимална мощност, докато той издаваше с гневен глас заповеди на подчинените си.

— Аври.

— Да, Ваше Величество?

— Докъде стигна операцията с Кей Би Ен Ес О?

— Няма особен напредък, сир. Пратих там най-добрите ни пиарчици, но никой не вярва на тезата им.

— Която е?

— Че това е било, цитирам, „трагичен инцидент“, край на цитата, предизвикан от атаката на Стен срещу станцията. Че ние само се опитваме да защитим невинни граждани.

— Промени „невинни граждани“ на „ограничен брой случайни жертви“.

— Благодаря ви, сир.

— Освен това искам да им подпалиш фитила.

— Как по-точно, сир?

— Лесно. Ефирът принадлежи на Империята. Следователно и на мен. Информирай онези журналисти, че ще им отнема лиценза, ако не започнат да ми играят по свирката.

— Да, сир…

— Звучиш ми неуверено. Какво още ги безпокои?

— Те са изплашени. Боят се дали Стен няма да нападне и тях.

— Няма проблем. Андърс.

— Да, Ваше Величество?

— Събери всички резервни кораби и войници. Искам да разположиш постове около големите спътникови предаватели. И муха да не може да премине през тях, ясно?

— Да, сир. Но нямаме толкова много свободни кораби, а и нали трябваше да направим доста съкращения на бюджета и да помогнем на по-слабите ни съюзници. Частите ни са разхвърляни на огромни разстояния…

— Намери ми хора, Андърс. Просто ми намери.

— Да, сир.

— И още нещо.

— Сир?

— Не съм забравил ролята на твоята фина италианска ръка в провала със станцията.

— Така е, сир. Поемам цялата отговорност.

— Млъквай, Андърс. Искам да помислиш за някой хубав пост, където да те пратя, когато всичко това приключи. Някой остров, например. По-студеничък да е. И да е малък. Не повече от километър. А сега се захващай за работа.

— Веднага, Ваше Величество!

— Уолш.

— Сир?

— Какво е положението с данъчната ставка върху АМ2?

— Не съм сигурен, че разполагаме с достатъчно гласове, за да я прокараме в парламента, сир.

— Къде е пречката?

— Чернобанковците възразяват, че покачването на ставката е в противоречие с дадените от вас обещания.

— Голяма работа. Те непрестанно нарушават обещанията си. Защо да не го правя и аз? Такава е политиката. Само лъжи, проклети лъжи и нищо друго.

— Да, сир. Но те не разсъждават така сега, когато получиха независимост. Предлагаме АМ2 по специални цени на всички, които се съгласят да станат наши суверени в пределите на Империята.

— Помня, естествено. Но не съм забравил също така, че аз съм този, който държи ключа от трезора. Аз съм единственият доставчик на АМ2. Следователно аз определям цената.

— Да, сир. Зная това, сир. Но депутатите непрестанно се оплакват от недостиг на средства.

— Кажи им, че не са нито първите, нито последните. Защото така или иначе ще има увеличение. Хазната ми е опразнена. Не изпитвам доверие към тези хора. По дяволите, цялата тежест е легнала върху мен. Без мен няма да просъществуват и ден. Трябва да го знаят от времето, когато са били под гнета на Тайния съвет.

— Истина е, Ваше Величество, но чух да се шушука из залите, че май нещата не са били чак толкова зле, докато вас, ъъ, ви нямаше и управляваше съветът.

— Не се тревожи заради някакви сплетни из кулоарите. Кенна?

— Да, Ваше Величество?

— Искам да помогнеш на Уолш за тази работа.

— С удоволствие, сър. Както винаги.

— Искам, когато опре до гласуване, Дюсейбъл да ме подкрепи. Искам голямо мнозинство. Нека гласуват анонимно, ако трябва, но уредете резултатът да е деветдесет и девет процента.

— Не съм сигурен, че ще е възможно, сир.

— В момента Дюсейбъл е дебела и сочна система, нали?

— Да, Ваше Величество.