Краят на империята

Това беше предварителна среща за очертаване на бъдещата стратегия и като такава бе напълно лишена от алкохолни напитки (макар че Ото доста често поглеждаше замислено към неговия огромен ловджийски рог за стрег и буренцето със същата отровна смес, поставено на една съседна маса). Присъстваха Фрестън, който представляваше малката армия на Стен, Айда, Уайлд, от когото се очакваше да запознае останалите контрабандисти с плановете на Стен; Ото, вече освободил поста Главатар на борския съвет, за да служи като наемен войник под предводителството на Стен; Килгър и Синд, както и съветничката на Стен, Рюкор. Никой, с изключение на Синд и Алекс, не знаеше за сър Еку и че манабийците вече бяха част от конспиративната сила, решила да свали Императора. Рюкор щеше да докладва каквото сметне за нужно на Еку, който бе на Сейличи и трябваше да остане в тайна, че е обвързан със Стен.

— Ето какво трябва да направим и простете, ако ви прозвучи твърде праволинейно. Досега държахме Империята в положение на догонващ. Хубаво ще е да задържим това положение колкото се може по-дълго, защото в мига, когато забавим темпото, ще бъдем смазани като буболечки. Ще нанасяме удари по Императора при всяка възможност, която ни се удаде. Копелдакът е твърде хитър и разполага с умни хора, които да работят за него. Ето защо ще го нападаме там, където не очаква.

— Като в Кей Би Ен Ес О — кимна одобрително Ото.

— Именно. Всеки от вас, който се досети за подобна цел, се чувства поканен да я сподели с нас. Освен това бих искал да нанесем и удари, които ще изложат нашия Император. Ако например някой от вас знае кой е неговият доставчик на тоалетна хартия, това би било интересна идея. Едва ли ще успеем да му нанесем решителен удар, но е достатъчно да повтаряме отново и отново с надеждата да го съборим, след което да го блъскаме, докато е на земята. Трябва да се постараем щетите, които нанасяме, да стават достояние на колкото се може по-голяма част от обществото. Ще се придържам към примитивното сравнение с ръкопашен бой — искаме да се разхожда пред хората облян в кръв, с подути устни и насинено око. Ако успеем да го изкараме извън нерви, толкова по-добре. Не мисля, че ще го допусне, но не пречи да опитаме. Когато нанасяме удари, мислете и за въздействието, което ще имат върху нашите съюзници. Например, вече разполагаме с два хонджойски кораба. Повярвайте ми, участието им ще се оцени високо на техните родни светове. Ако имаме късмет, може да подтикнем хонджойците да обявят на всеослушание, че се присъединяват към нас, но трябва да ги убедим, че Императорът е обречен. Рюкор работи над това, както и над цялата ни пропагандна кампания, към която ще се върна след минутка. — Стен млъкна, пое си дъх и отпи от чашата с чай. — Вторият ни приоритет ще е АМ2. Ще я крадем, унищожаваме, отклоняваме доставките. Опирам се на презумпцията, че Императорът е единственият, който знае откъде идва, или как се произвежда — ако е синтетична. Добре. Ще се намесим и в тази работа. Ще сложим ръка на всички доставки на АМ2, до които се доберем, и ще раздаваме на нашите съюзници. Ще се върна към това по-късно.

Килгър поема разузнаването. Така че всичко, което узнаете за АМ2, ще предавате на него. Същото се отнася и за самия Император. Всякакви сведения за него, приятелките или приятелите му, за домашните любимци, романтични преживявания, тайни от миналото… всичко, всичко и всичко. Това е критичната част на цялата кампания и не бива никой да знае, че съставяме подробно досие на Императора. Така че избягвайте да държите сведенията си в писмен вид. И не забравяйте — нашата крайна цел е самият Император. Ако можем, трябва да го заловим и да се опитаме да го убедим да види светлината. Но по-вероятно ще трябва да го убием. Това, разбира се, при пълна секретност.

— Стен? — обади се Фрестън.

— Слушам.

— В момента Императорът е на Първичен свят. В няколкото случая, когато е напускал планетата, това обикновено е ставало, без да се прокламира пред обществеността. Нали не греша, сър?

— Тъй-тъй — потвърди Алекс. — Онзи момък здравата се е залостил в проклетия си замък. Истинска крепост, дето едва ли лесно се превзема.

— Съгласен. Трябва да го прогоним на открито.

— Ами успех — рече насмешливо Уайлд. — Само че той не е станал това, което е, само защото е правил каквото другите искат от него.

— Въпреки това ще се опитаме. Трябва да го изкараме някъде, където да го заловим. Озове ли се на открито, ще е по-лесен за удряне.

— Съгласна — кимна Айда. — Само ако ми кажете как точно ще накарате Императора да излезе от хубавата си уютна черупка.

— Рюкор?