Краят на империята

— Дракх — съгласи се Синд. — Но като гледам, последва ги към две-трети от тълпата. Мислех, че никой във флота не е склонен да става доброволец. Но ето че сега разполагаш с далеч повече многообещаващи бунтовници.

Преди Стен да направи нещо — като да падне на колене или да благодари на неколцина борски божества, задето „Виктори“ е бил благословен или прокълнат с над хиляда моряци с промити мозъци — говорителите изпращяха.

— Стен на мостика! Стен на мостика!

В гласа се долавяше известна нотка на вълнение, което почти със сигурност означаваше, че назрява катастрофа.

— Образите на шестте екрана се прехвърлят директно от интеркома на „Бенингтън“. Пристигнаха веднага след първоначалния контакт.

Стен погледна към тях — виждаха се оръжейни станции и пултове за управление на ракети, всичките пусти.

— Не мисля, че това е предаване в реално време — коментира Фрестън.

Стен погледна към главния екран. На него се виждаше „Бенингтън“ — тактически носител на изтребители, най-тежкият кораб във флотилията на Сарсфийлд. От двете му страни мъждукаха точици, обозначени на екрана като разрушители. Носеха се право към „Виктори“ с максимална тяга. Или Сарсфийлд бе заповядал самоубийствена атака, тъй като изтребителоносецът не би могъл да се мери по въоръжение с бойния кораб, или там ставаше нещо странно.

— Наредих — продължи Фрестън — да активират шест от станциите за „Кали“ и да проследяват приближаващите цели с готовност за четирисекундно изстрелване.

— Повтори първото излъчване от „Бенингтън“.

Фрестън прехвърли записа на втори екран.

На него се виждаше мостикът на „Бенингтън“, който изглеждаше като бар след сериозен бой. Офицерът на екрана беше с превързана ръка и униформата й бе разкъсана.

— „Виктори“, говори „Бенингтън“. Моля, отговорете на същата честота, кодиран сигнал. Аз съм командир Джефрис. Поех командването на „Бенингтън“. Офицерите и моряците на този кораб отхвърлиха имперското командване и в момента изпълняват моите заповеди. Бихме желали да се присъединим към вас. Моля, отговорете. — Екранът трепна и съобщението се повтори.

— Освен това — обади се Фрестън — получихме сходно излъчване от един от разрушителите — „Аойфи“. Другият е „Айслинг“. И двата са от клас „Емър“. Техните съобщения бяха по-кратки, но в същия дух. „Аойфи“ и „Айслинг“ искат да се присъединят. Приемат командването на Стен. И двата кораба са от системата Хонджо. Това обяснява ли нещо, сър?

Обясняваше — но само донякъде. В пределите на Империята хонджойците се смятаха за прославени търговци. Освен това се радваха на всеобща омраза. Те бяха етноцентрични до фанатизъм, винаги търсещи максимална изгода, но и абсолютно лоялни на господаря, комуто са избрали да служат — стига и той да им отвръщаше със същото. Освен това бяха смъртоносно опасни, до степен на расово самоубийство, както бе открил тайният консул по време на Междуцарствието, когато се бяха опитали да откраднат запасите от АМ2 на Хонджо.

Стен бе чувал слухове, че след завръщането на Императора хонджойците живеят с мисълта, че не са били възнаградени достатъчно за лоялността им към Империята.

— Преустановете проследяването на тези два кораба. Свържете се с тях веднага щом приключа. Кажете им, че посланието им е прието и да чакат инструкции. Скоро ще узнаем докъде са готови да ни подкрепят. Свържете ме с тази Джефрис на „Бенингтън“.

Връзката бе установена бързо. Разговорът беше кратък. На „Бенингтън“ наистина имаше бунт. Капитанът бе мъртъв, петима офицери и двайсет моряци бяха приети в лазарета. Около трийсет процента от екипажа бе останал верен на Императора и сега беше под стража.

— Очакваме заповеди, сър — приключи Джефрис.

— Първо — заговори Стен, премисляйки бързо събитията, — добре дошли в кошмара и мисля, че вие всички сте обезумели. Второ, подгответе всички лоялисти за прехвърляне. Ако разполагате със совалка за доставки, използвайте я. В противен случай разоръжете такткорабите, ако това е единствената алтернатива. Трето, никой да не заема местата си по бойните станции. Съжалявам, но не сме в положение да вярваме на когото и да било. Четвърто, подгответе се да приемете гости. Пето, прехвърлете комуникациите си на подчинение на този кораб. Ще пътуваме доста и вие ще сте ни ескорт. Това е всичко.

— Да, сър. Ще бъде изпълнено. Готови да приемем ваш персонал на борда. И… благодаря ви.

Стен изключи екрана. Нямаше време да си блъска главата защо тези идиоти бяха избрали доброволно килията на смъртника. Огледа се за Алекс и го видя да седи с мрачно изражение до един от пултовете. Килгър го извика с пръст и Стен, изпълнен с желание да изръмжи, се приближи.

— Прощавай, шефе, ама преди да продължим, ще ти кажа нещо… Още сме богати, момко.

Стен овладя самоубийственото желание да го изрита. За Бога, какво общо имаше това с…