Крайбрежие

— Нямаш представа какво е — каза той. — Откъде би могла да знаеш? Никога не си искала нищо, освен това място. Никога не си страдала, че живееш в чужда къща, където на никого не му пука за теб, че нямаш пари, хубава работа, бъдеще. Аз исках нещо повече. Ако исках да живея така, щях да си остана в Кери — Флин погледна разкъсаната медуза и отново я ритна. — Отвратителни твари — изведнъж вдигна глава и аз прочетох предизвикателство в погледа му. — Кажи ми истината, Мадо. Никога ли не си се питала какво щеше да бъде, ако нещата стояха другояче? Никога ли не си се изкушавала поне малко?

Аз не обърнах внимание на въпроса му.

— Защо точно Ле Салан? Защо не си остана тихо и кротко в Ла Усиниер да си гледаш работата?

Устата му се изкриви.

— Брисман не е лесен. Той обича да държи нещата в свои ръце. Не ме посрещна с разтворени обятия, нали знаеш. Трябваше му време. Да състави план. Да го разработи. Можеше да ме държи на разстояние с години. Никак нямаше да му бъде зле.

— И ти ни остави да се грижим за теб, докато спечелиш благоволението му с наша помощ.

— Аз си платих! — сега гласът му звучеше гневно. — Работих. На никого не дължа нищо — той рязко махна със здравата си ръка, като подплаши няколко чайки и те се разпищяха из въздуха. — Не знаеш какво е — повтори Флин по-тихо. — Прекарах половината си живот в бедност. Майка ми…

— Но Брисман ти е изпращал пари — възразих аз.

— Пари за… — той прехапа устни и не довърши изречението. — Не бяха достатъчно — каза накрая с равен глас. — Съвсем не бяха достатъчно — Флин отвърна на презрителния ми поглед с предизвикателна гримаса.

Мълчание, надвиснало като облаци.

— Е — казах аз равнодушно, — кога ще стане? Кога ще махнете Бушу?

Това го завари неподготвен.

— Кой ти каза, че ще го направим?

Аз свих рамене.

— Очевидно е. Всички дължат пари на Брисман. Всички разчитат да спечелят много от този сезон. Имат да му връщат куп пари. Но без рифа хората ще бъдат принудени да продадат къщите си на смешна цена, за да изплатят дълговете си, и година по-късно Брисман ще може да използва земята. После само ще чака приливите да се усилят и ще започне да строи новото пристанище за фериботи. Отгатнах ли?

— Почти — призна той.

— Негодник! — възкликнах аз. — Твоя ли беше идеята или негова?

— Моя. Е, всъщност, наша — Флин сви рамене. — Щом можеш да откраднеш плаж, защо не цяло село? Защо не цял остров? Брисман и без това вече притежава половината. Останалото държи в ръцете си. Прави ме свой партньор. И сега… — той забеляза изражението ми и се намръщи. — Не ме гледай така, Мадо. Не е толкова лошо, колкото си мислиш. Има възможност за всеки, който поиска да се възползва.

— Каква възможност?

Флин се обърна и ме погледна с блеснали очи.

— О, Мадо, наистина ли ни мислиш за чудовища? Брисман има нужда от работници. Помисли само какво може да донесе едно пристанище на острова. Работа. Пари. Живот. Ще има работа за всички в Ле Салан. По-добра от тази, която имат сега.

— Срещу определена цена, предполагам — и двамата знаехме как разсъждава Брисман.

— Е, и? — стори ми се, че най-после долових в гласа му желание да се защити. — Какъв е проблемът? Какво лошо има? Добри пари, добра сделка. Тук няма никаква организация, всеки тегли в различна посока. Има земя, която не се използва, защото никой не е достатъчно предприемчив или богат, за да я разработи. Брисман може да промени това. Всички го знаете, само че от гордост и инат не го признавате.

Аз го гледах втренчено. Той като че ли искрено вярваше в нещата, които казваше. За секунда почти ме убеди. Картината беше привлекателна: създаване на ред от хаоса. Това е евтин трик, небрежен чар: като краткото проблясване на слънцето във водата, което отвлича вниманието — само за миг — от скалите отпред.

— Ами старите хора? — възкликнах аз, най-после намерила слабото място в разсъжденията му. — Какво ще правят онези, които не могат или не искат да работят за вас?

Флин сви рамене.

— Винаги могат да отидат в Лез Имортел.

— Няма да се съгласят. Те са саланци. Знам, че няма да отидат там.

— Мислиш ли, че ще имат избор? Е, и без това скоро ще разберем — добави той с по-кротък тон. — Тази вечер ще има събрание при Анжело.

— По-скоро — по-добре, докато бреговите инспектори са още тук.

Флин ме погледна с одобрение.

— О, значи си забелязала кораба.

— Така ще ви бъде по-лесно да махнете Бушу — презрително отвърнах аз. — Както ми каза веднъж, това е незаконно. Няма планове. Предизвикало е щети. Достатъчно е само да пошушнете на когото трябва, а после да седнете със скръстени ръце и да чакате бюрократите да ви свършат мръсната работа.

Трябваше да призная, че хрумването беше много изобретателно. Саланци се страхуват от бюрократи с власт. Там, където динамитът не върши работа, може да се използва писалка и хартия.

— Нямахме намерение да го правим веднага, но щяхме да намерим повод да ги повикаме по-нататък — каза Флин. — Предупреждението за медузи е достатъчно подходящо. Жалко само, че аз станах жертвата — той се намръщи и посочи бинтованата си ръка.