Кралица на сенките

Една нощ – само една проклета нощ с него ù стигаше.

Но не смееха да пренощуват в някоя странноприемница, затова Елин беше принудена да сдържа пламъка си и да търпи тихите подигравки на Лизандра. Пътят им ставаше все по-стръмен и хълмист и светът се обгръщаше в още по-тучна, яркозелена растителност, прошарена с назъбени гранитни скали. Един ден, когато слънцето току-що бе изпълзяло иззад хоризонта, Елин вървеше до коня си, за да не се налага да носи и нея по един особено стръмен хълм. Вече беше закусила два пъти, потеше се обилно и се чувстваше мръсна. А това не помагаше на настроението ù. Оказваше се, че огнената магия им служи доста добре – топлеше ги в хладните нощи, помагаше им да разпалят огньовете си и да кипнат вода. Можеше да убие човек за една голяма вана, в която да се кисне с часове, но глезотиите трябваше да почакат.

– Отвъд този хълм е – обади се Едион от лявата ù страна.

– Кое? – попита го тя, метна небрежно огризката от ябълката си и най-случайно уцели преобразената в гарван Лизандра, която изграчи възмутено. – Извинявай – викна ù.

Лизандра гракна отново и се издигна към небето. Лапичка залая радостно по нея, докато Еванджелин се кискаше върху дългокосместото си пони. Едион посочи билото пред тях.

– Ще видиш.

Елин погледна към Роуан, който цяла сутрин бе летял пред тях като белоопашат ястреб. Сега вървеше до нея, водейки черния си жребец. Той вдигна вежди в отговор на безмълвния ù въпрос. Няма да ти кажа. Тя го изгледа свирепо. Хвърчаща гад.

Роуан се ухили. А Елин се зае да изчислява от колко време вървяха и...

Изкачиха се до билото на хълма и спряха. Елин пусна повода на кобилата си и пристъпи колебливо напред в меката смарагдова трева.

Едион докосна рамото ù.

– Добре дошла у дома, Елин.

Пред очите ù се простираше земя на величествени планини – Еленови рога, осеяна с долинки, реки и хълмове. Земя на необуздана, дива красота.

Терасен.

Земя с аромат на заснежени борове... Как досега не бе осъзнала, че Роуан ù ухае на Терасен, на дома? Той я доближи и пророни:

– Имам чувството, че цял живот съм търсил това място.

И наистина – с буйните ветрове, фучащи волно между сивите зъбери на Еленови рога, с гъстата зеленина на Оуквалдския лес отляво, с реките и долините, ширнали се към внушителните планини на север – Терасен беше същински рай за един ястреб. Рай за нея.

– Натам. – Едион посочи един малък, загладен от стихиите гранитен камък, по чието сиво тяло бяха издълбани спирали и завъртулки. – Подминем ли онзи камък, сме на терасенска територия.

Като насън Елин тръгна към камъка, отправяйки тиха благодарствена песен към Мала, носителката на огъня, задето я бе довела до това място, до този момент.

Прокара ръка по грубата му, затоплена от слънцето повърхност и тя сякаш ù отвърна с гъделичкащ поздрав.

После пристъпи отвъд камъка.

Елин Ашривер Галантиус най-сетне си беше у дома.

БЛАГОДАРНОСТИ

Май вече е общоизвестно, че не би ме имало без моята близначка по душа, съпилот на „Джейгър“ и посестрима в занаята Сюзан Денард. Суз, ти си светлината ми в мрака. Вдъхновяваш ме да бъда не само по-добър писател, но и по-добър човек. Приятелството ти ми дава сила, смелост и надежда. Каквото и да се случи, каквото и да ме чака отвъд ъгъла, знам, че мога да го преодолея и да възтържествувам, защото ти си до мен. А по-велика магия от това не съществува. Изгарям от желание да покорим вечността като величествени тигрици вампирки.

На любимата ми сестра по оръжие и ценителка на всичко диво и хамелеонско Алекс Бракен: как да ти се отблагодаря, задето прочете тази книга (и всичките ми останали) толкова пъти? И за безбройните имейли и обеди/питиета/вечери, и задето вечно ми пазиш гърба? Не мисля, че без теб бих извлякла такова удоволствие от приключенията си дотук – и че бих оцеляла без мъдростта, добрината и великодушието ти. Вдигам тост за сцените с неоснователно присъствие на полуголи симпатяги.

Книгите ми нямаше да съществуват (нито пък аз!) без трудолюбивите ми, страхотни екипи от Литературна агенция „Лора Дейл“, „Си Ей Ей“ и „Блумсбъри“. Затова изказвам вечната си любов и благодарност към Тамар Ридзински, Кат Ондър, Маргарет Милър, Джон Касир, Синди Лох, Кристина Гилбърт, Каси Хоумър, Ребека, Макнели, Натали Хамилтън, Лора Дейл, Катлийн Фарар, Ема Хопкин, Иън Ламб, Ема Брадшоу, Лизи Мейсън, Соня Палмисано, Ерика Бармаш, Емили Ритър, Грейс Ули, Чарли Хейнс, Кортни Грифин, Ник Томас, Алис Григ, Елиз Бърнс, Джени Колинс, Линет Ким, Бет Елър, Кери Джонсън и неуморния, прекрасен екип по защита на авторските права в чужбина.

На съпруга ми Джош: всеки ден с теб е безценен дар и чисто щастие. Голяма късметлийка съм, че имам толкова любящ, забавен и невероятен приятел, с когото да пътешестваме из целия свят. Пожелавам си още много, много години с теб.