Кралица на сенките

Говорехме си и той не очакваше нищо от мен. Но тогава... тогава Сам умря и ти... – Лизандра кимна с брадичка към писмото, все още неотворено на масата между тях. – Всичко е написано вътре. Уесли обяснява какво стори Аробин, какви планове е имал. Какво е накарал Фаран да направи на Сам и какво му е заръчал да причини на теб. Всичко е вътре. Уесли държеше да знаеш, за да разбереш... искаше да разбереш, Селена, че не е подозирал нищо, докато не е станало твърде късно. Опитал е да предотврати всичката тази жестокост, да отмъсти за Сам. Ако Аробин не го беше убил... Уесли възнамеряваше да отиде в Ендовиер, за да те измъкне оттам. Дори разпита из Пазара на сенките за човек, запознат с разположението на мините, и намери карта. Още я пазя. Като доказателство.

Мога... мога да я донеса...

Думите я връхлитаха като рояк стрели, но веднага потисна тъгата по човек, когото винаги бе възприемала само като едно от кучетата на Аробин. Нямаше да се учуди, ако кралят на асасините използваше тази сърцераздирателна история, за да я сдобри с Лизандра. И Елин беше готова да участва в играта му, колкото да разбере докъде ще я отведе, какво си е наумил Аробин и дали няма да се издаде в крайна сметка, но...

Какво е накарал Фаран да направи на Сам.

Винаги бе предполагала, че Фаран е изтезавал Сам от чист садизъм. Но ако Аробин наистина му бе наредил какво точно да стори с него... Добре че загуби магията си. Добре че я нямаше на свое разположение.

Защото в противен случай можеше да избухне в пламъци и да гори с дни, обгърната в собствения си огън.

– И какво, дошла си – подхвана Елин, докато Лизандра бършеше дискретно очите си с носна кърпа – да ме предупредиш, че е възможно Аробин да ме манипулира, защото, след като е убил любовника ти, най-сетне си проумяла що за чудовище е?

– Обещах на Уесли лично да ти предам писмото му...

– Е, предаде ми го, така че да те няма.

Дочуха се плахи стъпки и Еванджелин изскочи от кухнята, притичвайки до господарката си с непринудена, отривиста грациозност. Лизандра я прегъна с изненадваща нежност и стана на крака.

– Разбирам те, Селена, наистина. Но те умолявам едно – прочети писмото.

Заради него.

Елин оголи зъби.

– Изчезвай.

Лизандра тръгна към вратата, държейки себе си и Еванджелин на предпазлива дистанция от Елин. Като стигна прага, спря.

– Сам беше и мой приятел. Двамата с Уесли бяха единствените ми приятели. А Аробин ми ги отне и двамата.

Елин просто вдигна вежди.

Лизандра не ù каза довиждане, а просто изчезна надолу по стълбището.

Еванджелин обаче се задържа на прага и очите ù запрескачаха между отдалечаващата ù се господарка и Елин. Разкошната ù коса лъщеше като разтопен бакър.

Момиченцето посочи лицето си и каза:

– Тя ми причини това.

Елин едва се сдържа да остане на мястото си, да не хукне надолу по стълбището, за да изтръгне гръкляна на Лизандра.

Но Еванджелин продължи:

– Много плаках, когато мама ме продаде на Кларис. Плаках и плаках. Май Лизандра беше ядосала господарката онзи ден, защото ме повериха на нея, макар че ù оставаха само няколко седмици да изплати дълговете си. Обучението ми трябваше да започне още същата нощ, но аз плаках толкова много, че накрая повърнах. Лизандра ме почисти. Каза ми, че имало начин да ми помогне, но щяло да боли и вече никога нямало да бъда същата. Каза, че не било възможно да избягам, тя самата пробвала няколко пъти, когато била на моя възраст, но я хванали и я били по такива места, където да не се вижда после.

Не беше и предполагала – не се беше замисляла дори. А колко ù се подиграваше в по-младите им години...

– Отговорих ù, че съм готова на всичко, за да се измъкна от онова, за което ми разправяха другите момичета – продължи Еванджелин. – Тя ме помоли да ù се доверя... и наряза лицето ми. После така се развика, че всички наоколо да я чуят.

Решиха, че ме е обезобразила от гняв и за да не се превърна в заплаха за нея. И тя им позволи да го повярват. Кларис беше толкова бясна, че преби Лизандра в двора, но тя не се разплака... нито веднъж. А когато лечителят каза, че не можел да оправи лицето ми, Кларис принуди Лизандра да ме купи на цената, която бих струвала, ако бях станала куртизанка като нея.

Елин нямаше думи.

– Затова още работи за Кларис – обясни Еванджелин, – затова още не е свободна и скоро няма да бъде. Просто реших, че трябва да знаеш.

На Елин не ù се искаше да вярва на момичето, опитваше да си втълпи, че това е част от плана на Лизандра и Аробин, но... но едно гласче в главата ù, в костите ù

шепнеше отново и отново, и отново, все по-силно и по-силно:

Нехемия би постъпила по същия начин.

Еванджелин направи реверанс и тръгна надолу по стълбището, а Елин обърна очи към оръфания плик.

Щом тя самата се беше променила толкова за две години, може би и Лизандра бе способна на същото.

За момент се замисли колко различен щеше да е животът на другата млада жена, ако я беше изслушала, ако наистина беше поприказвала с Калтейн Ромпие, вместо първосигнално да я набеди за безхарактерна придворна дама. Какво щеше да се случи, ако и Нехемия бе опитала да види жената зад маската на

Калтейн.