Читаем Кралицата дева полностью

Тя се отпусна на гърдите му и когато голата й плът докосна неговата, Роуан потръпна от възбуда. Кожата й бе не по-малко гореща от неговата — като нажежено желязо в огнището на ковач. Ръцете му се придвижиха към гърба й и я притеглиха напред.

Лицето й бе съвсем близо; очите й — полузатворени от желание; устните й — плътни и алени, отворени и готови да го приемат; кожата й бе бледа и гладка. Той придърпа лицето й към своето.

При първия досег на устните му тя се отдръпна и се загледа в него. Като че ли и двамата бяха обзети от една и съща изненада. В следващия миг, когато обви врата му с ръце и страстно го целуна, неговата изненада изчезна. Ръцете му така силно я стиснаха, че едва не й счупиха ребрата. Той я положи по гръб без нито за миг да престава да я целува яростно и дълбоко, със страст, натрупана през всичките години, през които бе чакал точно тази жена и този миг.

Тя обгърна кръста му с крака, докато той се търкаляше с нея, а поясът му сам се свлече.

— Джура! — извика някой.

Той хапеше устните й ненаситно. Отпусна напрегнатото си тяло върху нейното.

— Джура, добре ли си?

Жената под Роуан го биеше с юмруци по голия гръб, но той бе прекалено оглупял от възбуда, за да усети болка.

— Ще ни видят — прошепна тя разтревожено, с нервен, разтреперан глас. — Пусни ме.

Ако кон го стъпчеше в този миг, той нямаше да забележи. Ръката му потърси и откри гърдите й.

— Джура! — гласът бе вече съвсем наблизо. Джура сграбчи някакъв камък и го стовари върху главата на мъжа. Не възнамеряваше да го удари силно, а само да привлече вниманието му, но той се отпусна безжизнено върху нея.

Чуваше жената от гвардията вече съвсем близо. Трескаво, но и с голямо съжаление, избута мъжа настрана. За миг погледна към великолепното му тяло. Никога не бе виждала по-съвършен мъж — мускулест и същевременно строен, едър, но не дебел, с ангелско лице.

Прокара ръка по тялото му, по силните му бедра и нагоре по лицето. Целуна го по устата.

— Джура! Къде си? — чу се отново глас.

Прокле глупавите стажантки, които я бяха прекъснали, след което се изправи, за да я видят. Високата трева прикриваше мъжа в краката й.

— Тук съм — извика тя. — Не, не се приближавайте, защото калта е дълбока. Изчакайте ме на пътеката.

— Започва да се свечерява, Джура — каза една от тях, още почти дете.

— Виждам — сопна се Джура. — Тръгвайте. Няма да се бавя. Тя нетърпеливо изчака момичетата да се отдалечат, след което приклекна до припадналия мъж.

Може би трябваше да се чувства гузна от това, което направи с този непознат, но не изпитваше подобно нещо. Отново докосна гърдите му. Кой беше той? Не бе зерна, нито вател като Дейр. Може би бе от феарените — които бяха винаги на коня, които живееха в планините и избягваха да общуват с другите. Но пък бе прекалено едър, за да е феарен.

Той започна да се размърдва и Джура знаеше, че трябва да се откъсне от него преди отново да я погледне с присвитите си очи, които я караха да загуби ума и дума.

Изтича до брега, грабна останалите си дрехи, нахлузи ги, бързайки към стажантките. Все още чувстваше ръцете и устните му по тялото си.

— Джура, изглеждаш развълнувана — отбеляза едно от момичетата.

— Вероятно, защото Дейр се връща скоро — подметна друго лукаво.

— Дейр? — произнесе Джура, сякаш никога не бе чувала това име. — О, да, Дейр — продължи тя забързано. Дейр никога не бе карал сърцето й да се качва в гърлото или мускулите на краката й да омекват. — Да, Дейр — произнесе тя, този път по-твърдо.

Момичетата се спогледаха многозначително. Джура остаряваше и започваше да изглупява.

— Роуан! Къде беше? — настояваше Лора безмилостно.

— Ами… — Отидох да поплувам. — Беше като замаян, зашеметен. В главата му единствено се въртеше образа на жената. Усещаше кожата й и бе сигурен, че гърдите му още пламтяха, там където тя бе се докосвала. Успя да се облече и да оседлае коня, само защото го бе нравил хиляди пъти.

— Роуан — заинтересува се Лора вече по-спокойно, — добре ли си?

— Никога не съм бил по-добре — увери я той и същевременно си помисли: — Значи това е страстта? Това е чувството, каращо мъжете да правят неща, които обикновено не са склонни? Ако тази жена бе пожелала да убие, да изостави страната си, да предаде народа си, той се съмняваше дали ще се поколебае.

Роуан разбираше, че хората са го зяпнали. Облегнат на високия, широк лък на седлото, с отпуснато тяло и застинала усмивка, а около него и ланкони, и англичани го гледаха втрещено.

Стегна се, прочисти гърлото си и слезе от коня.

— Ездата ме ободри — заяви той замечтано. — Вземи коня, Монтгомъри, и се погрижи да получи двойна дажба. — Милото животно ме отведе при нея, помисли си докато галеше врата на коня.

Монтгомъри се приближи.

— Смятаха, че не можеш да се грижиш за себе си, дори за няколко часа — прошепна той огорчено.

Роуан потупа Монтгомъри но рамото.

— Тази вечер бих могъл да се грижа за целия свят, момчето ми — той се обърна и на път за палатката спря до високия, мълчалив Дейр, чието лице, за разлика от това на Ксанте, не издаваше мислите му. Роуан чувстваше, че Дейр не го презира, колкото останалите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература