Кралицата дева

— Махай се оттук преди някои да те види — нареди той.

Мозъкът на Джура бавно заработи. Да, никой не биваше да я види. С усилие се задържа на омекналите си крака и дори направи няколко крачки напред, търсейки опора в стената.

— Джура — извика той след нея.

Тя не се извърна. Мускулите й бяха прекалено отслабнали, несигурни, за да си позволи да прави излишни движения.

— Помни, че си моя — каза той. — Не оставяй сина на Брита да те докосва.

Тя кимна, прекалено замаяна, за да схване смисъла на чутите думи и излезе от конюшнята. Беше доволна, че краката й сами знаеха пътя към помещенията на жените, защото мозъкът й бе зает единствено с мисълта за него.

Продължаваше да опипва връхчетата на пръстите си, спомняйки си усещането от докосването до него.

— Джура — извика някой, но тя не откликна.

— Джура! — каза Силеан рязко. — Какво става с теб? Къде ти е ножа? Защо косата ти е разпусната? Какви са тези белези по врата ти? Нападна ли те някой?

Джура дари приятелката си със замечтана усмивка.

— Добре съм — прошепна тя.

Намръщена, Силеан хвана Джура за ръката и насила я повлече към стаята си. Помещението беше спартански обзаведено само с най-необходимото — креват, маса, стол, умивалник и дрешник. Различни оръжия висяха по стените, а над леглото имаше издялан от дърво християнски кръст.

— Седни — нареди Силеан на Джура, побутвайки я към леглото. Силеан намокри една кърпа и я сложи върху челото й. — А сега ми разкажи какво стана?

Джура започваше да се съвзема.

— По… Добре съм. Нищо не ми се е случило. — Тя махна кърпата от челото си. Ръцете й все още трепереха, но започваше да идва на себе си. Трябва да стои далеч от този мъж. Той бе като болест, заразна единствено за нея — и то такава, от която можеше да умре.

— Ти ми кажи новините около теб — обади се Джура. — Срещна ли се с англичанина? — Може би омразата към чужденеца щеше да й помогне да забрави новосъбудената страст. — Толкова ли е глупав, колкото мислехме?

Силеан все още бе озадачена от вида на приятелката си.

— Въобще не е глупав. И се оказа изключително храбър. Сам се опълчи срещу Брокаин.

Джура изсумтя.

— Значи е по-глупав, отколкото предполагах. Най-вероятно неговото невежество го е опазило този път, но това няма да се повтори. Трябва да отидеш при Тал докато е още жив и да го помолиш да те освободи от задължението да се омъжваш за този противен мъж.

Силеан се усмихна замечтано.

— Въобще не е отблъскващ. Той ме целуна и беше много, много приятно.

Джура втренчено изгледа Силеан.

— Прекалено много си въобразява. Да не би да смята, че ние, ланконките, сме с леко поведение? Как смее да целуне гвардейка, сякаш е проста селянка. — Още докато изричаше това, Джура усети как лицето й почервенява. Един мъж бе дръзнал да направи много повече от това да я целуне и вместо да мисли за морал тя почти му се бе отдала на пода на конюшнята.

— Той има моето разрешение за всичко, когато поиска — заяви Силеан. — Но засега ще трябва да почакам. Тал е насрочил Хонориум за новия крал.

— Хонориум? — промълви Джура невярващо, вслушвайки се най-после в приказките на приятелката си. — Но такова нещо не е имало откакто се помня, нито пък, доколкото знам, откакто Тал се е родил. — Тя скочи на крака. — Как смее този фукльо да предприема такова нещо? Това е обида за теб. Сякаш иска да каже, че избраната жена не е достатъчно добра за него. Той е копеле! Страхливо, хленчещо…

— Джура! — прекъсна я Силеан, извръщайки се. — Грешиш по отношение на него и освен това Тал е този, който свиква Хонориума. Твърди, че синът му ще е крал на всички ланкони и следователно съпругата му трябва да е избрана измежду всички племена. Благородно е от страна на Роуан, че се е съгласил. Може да спечели зерна. Или ултенка. — При последните две възможности гласът й затрепери от ужас. — Не са много благородните мъже, които биха приели подобно състезание. Хонориум не е свикван, откакто крал Лоркан спечели кралица Мета. Чувала съм, че е била ужасна; половината от носа й липсвал, откъснат в някаква битка, а и била с десет години по-стара от краля. Слава Богу, че нямали деца. И ето че принц Роуан е приел да се ожени за победителката в Хонориума.

Джура се извърна и тайничко се помоли за помощ. Защо всички виждаха у чужденеца такива благородни черти?

— Той явно не си дава сметка какъв може да е изходът от състезанието. Видял те е и е решил, че всички ланконки са като теб. Или е такова раболепно кутре, че е готов да изпълни всичко, което му наредят, без да задава въпроси.

Смехът на Силеан накара Джура да се обърне.

— Принц Роуан е всичко, но не и раболепен. Джура, трябва да се запознаеш с него. Довечера ще има празненство. Ела! Ще те представя и сама ще се убедиш какъв е.

Джура даде да се разбере, че е ядосана.

— Няма да предам брат си. Редно е Гералт да бъде крал и всичко, което чувам досега за този англичанин, само затвърждава убеждението ми. Ти иди на празненството и седни редом с него. Аз няма да го сторя. Някой трябва да остане тук да пази, а имам и оръжия да точа.

— Например ножа си? — полюбопитства Силеан, кимайки по посока на празната ножница.