— Да живее крал Роуан — произнесе старецът все още със сведена глава.
Роуан кимна и погледна към Лора, която бе положила ръкоделието в скута си.
— Време е — промълви той нежно. — Отиваме си. Уилям се оттегли незабелязано, за да не видят сълзите в очите му.
Джура стоеше неподвижна в стигащата до коленете й вода, бе вдигнала лекото копие високо, застинала над бавно плуващите риби, в очакване да прониже някоя. Слънцето все още не бе достатъчно високо, а само очертаваше планината Тарновия зад гърба й и преминаващите покрай краката й риби. Тя бе захвърлила на брега широките панталони, които бяха част от бойната й униформа, и сега бе облечена само с меката, скромно украсена с бродерии туника, която бе белег на нейната принадлежност към бойците ириали, а краката й бяха голи от средата на бедрата надолу. Водата бе леденостудена, но тя бе привикнала с трудностите, тъй като от най-ранна възраст бе научена да не обръща внимание на болката.
Отляво дочу шум и разбра, че някой идва — очевидно жена, съдейки по тежестта на стъпките. Не помръдна, но мускулите й се стегнаха и бе готова за скок. Продължи да държи копието над дясното си рамо, но бе напълно готова да се извърне и да го метне по натрапницата.
Усмихна се без да извръща глава. Беше Силеан. Нейната учителка и приятелка Силеан бе безшумна — или почти безшумна, когато се придвижваше из гората.
Джура прониза една дебела риба.
— Ще споделиш ли закуската ми, Силеан? — провикна се тя докато освобождаваше мятащата се риба от върха на копието и се отправяше към брега. Джура бе висока метър и осемдесет, с великолепно тяло, изваяно вследствие дълги, безжалостни, постоянни тренировки.
Силеан се показа измежду дърветата и се усмихна на приятелката си.
— Чуваш великолепно, както винаги. — Тя също бе облечена в бяла туника и панталоните на бойците ириали, с ботуши от мека кожа, кръстосани с ремъци от глезените до коленете. Беше висока колкото Джура, гъвкава, с дълги, стройни крака, стегнати гърди и се движеше изправена като бреза, но лицето й, за разлика от това на Джура, не притежаваше същата спираща дъха красота. По него започваха да се забелязват следите на нейните двадесет и четири години, особено когато застанеше до свежата, осемнадесетгодишна Джура.
— Той е дошъл — промълви Силеан.
Единственият знак, с който Джура даде да се разбере, че я е чула, бе моментното трепване докато нареждаше съчки за огъня, на който да изпече рибата.
— Джура — започна Силеан с умоляващ тон, — ще трябва да се примириш някога. — Тя говореше на мекия ириалски ланконски, с нежни, завалени интонации. — Той ще бъде нашият крал.
Джура се изправи и се обърна с лице към приятелката си. Черната й, сплетена на плитка коса се преметна през рамото й, а на красивото й лице се изписа гняв.
— Той не е мой крал! Никога няма да бъде. Той е англичанин, не ланкон. Майка му е била мекушава англичанка, която по цял ден е седяла до огъня и се е занимавала с шиене. Дори не е била достатъчно силна да дари Тал с много деца. Редно е Гералт да стане крал. Майка му бе ланконка.
Силеан бе чувала това стотици пъти.
— Да, Астри бе чудесна жена и Гералт е велик войн, но той не е първородният, нито Астри е законна съпруга на Тал.
Джура се извърна, стараейки се да обуздае гнева си. При тренировките се владееше, умът й бе бистър, дори когато Силеан измисляше някой номер, като например да нареди на пет жените вардейки едновременно да нападнат Джура. Но имаше една тема, която неизменно предизвикваше гнева й и тя не можеше да се контролира, а това бе, когато ставаше въпрос за Гералт. Години преди Джура да се роди Тал бе предприел пътуване до Англия, за да преговаря с английския крал за евентуален съюз. Вместо да се придържа към целта на своето пътуване, той бе пренебрегнал интересите на Ланкония и попаднал под магията на някаква вятърничава, мекушава, безполезна англичанка. Бе се оженил за нея и прекарал две години в Англия, сдобил се бе с две хилави, скимтящи хлапета, които бяха прекалено недоразвити, за да се върнат с него в Ланкония, когато крехката му жена бе умряла.
Хората приказваха, че Тал не бил същият след завръщането си от Англия. Отказал да се ожени за ланконка, макар да прекарал известно време в леглото с красивата, произхождаща от знатен род Астри. Тя му родила Гералт — син, за какъвто всеки мъж мечтае, но Тал продължавал да е мрачен. Отчаяна, но и с надеждата, че ще го накара да се омъжи за нея, Астри поискала разрешение да се венчае за Йост, най-предания гвардеец на Тал. Тал само свил рамене в знак на съгласие. Три години след появата на Гералт Астри родила на Йост дъщеря — Джура.
— Гералт има право да е крал — повтори Джура, вече с по-спокоен тон.
— Тал е направил своя избор. Ако иска английският му син да е крал, то ние трябва да уважим това желание.
Джура ядно чистеше рибата с ножа.