Читаем Кралицата дева полностью

— Аз не съм убийца. Той сам ще намери смъртта си, и то достатъчно скоро.

— Значи е истина, че си минала на негова страна? Силеан предположи, че ти си го искала и затова си я бутнала по време на Хонориума. Кажи ми — кръвта ти по-силно ли кипи за този бледолик чужденец, отколкото за собствения ти народ?

Тя се разгневи:

— Да не мислиш, че коварните ти нападки ще ме подтикнат да го убия? Ако е така, значи не ме познаваш. Казвам ти, че е глупак и че ще умре без чужда помощ. Ти ще бъдеш крал и кръвта на английския ти брат няма да мърси ръцете ти.

— Освен ако той не се сдобие с дете от теб — отбеляза Гералт.

— Няма шанс това да се случи — отвърна Джура.

— Той не е ли мъж? — попита Гералт учудено.

— Не знам. Казва, че се е заклел пред Бога да не… — не можа да довърши започнатото, а продължи: — Няма да има деца от краткия ни съюз с този мъж. Бъди търпелив. Ти ще бъдеш крал. — Тя се извърна и премина през портите на града. Наоколо се възцаряваше тишина. Хора и животни се готвеха за сън.

Да се обединят племената, помисли си тя. Това бе абсурд. Племената се мразеха прекалено много помежду си, а този глупак англичанин никога нямаше да проумее това. Човек трябва да е ланкон, за да разбере начина им на мислене.

Е, добре, реши тя, свивайки рамене — всъщност нямаше значение, защото чужденецът скоро щеше да намери смъртта си. Тя спря за миг. Помисли си, че ще е грехота той да умре преди да е прекарала известно време в леглото му. В края на краищата бяха женени.

Прозявайки се, тя се обърна и закрачи към крепостта на Тал. Тази нощ ще бъде в една стая с него и може би утре няма вече да е девствена. Усмихна се и ускори крачка.

Осма глава

Джура правилно предположи, че съпругът й използва бившата стая на Тал и се запъти натам. Когато рязко отвори, той учудено вдигна поглед към нея.

— Защо си тук? — навъсено попита той.

— Ти ме извика — отвърна тя спокойно. — Ти нареди на твоите нагли англичани да ме вземат от женските помещения заедно с вещите ми и да ме доведат. Освен това нали стана въпрос да изпълнявам задълженията си на кралица, доколкото все пак съм такава? — допълни тя задъхано.

Роуан я изгледа продължително.

— Остани тогава — каза той примирено. — Иди, седни там и кротувай. — Той отново се обърна към масата, където цареше безпорядък от струпани книги и навити на рола пергаменти.

Джура се чудеше дали книгите са негови или ги е взел от оскъдната и общо взето неизползвана библиотека на Тал. Тъй като не възнамеряваше да му се подчинява тя отиде и надникна през рамото му.

— Какво правиш? — попита я Роуан троснато.

— Гледам — отговори Джура и, надвесвайки се над картата, която той държеше, продължи: — Има грешка. Границата на вателите е по на север. Тал завладя доста земя още когато бях дете. Тогава убиха баща ми. — Тя се обърна, седна на ръба на леглото и започна да размотава ремъците на ботушите си.

Роуан я наблюдаваше.

— Какво знаеш за границите?

— Май повече от теб. Той стана, взе картата и я сложи на леглото близо до нея.

— Покажи ми какво се е променило. Тази карта е чертана от Фейлан преди повече от двайсет години. Кого още е убил баща ми, за да си присвои земята му?

Джура събу ботушите и размърда босите си пръсти.

— Тал си знаеше работата. Половината от земите на вателите са в планините, където нищо не расте. Те постоянно нападаха ириалите, за да крадат житото ни.

— И баща ми е сложил край на техните набези — замислено промълви Роуан. — Как ли са преживяли вателите зимата?

— Трудно — каза Джура и добави: — Да не смяташ да ни припишеш всички земни грехове и да ни намразиш?

Роуан бе учуден.

— Как мога да мразя собствения си народ? Хайде, покажи ми новите граници!

Тя се приближи до него и очерта с пръст малката територия на вателите.

— До някаква степен те са мъдри хора — започна тя. — Не са като зерните или ултените. Вателите…

— Това го знам — прекъсна я той нетърпеливо. — Покажи ми къде се намират сега житните полета на ириалите.

— Като знаеш толкова много, защо ме питаш?

Той не отговори, а посочи едно място на картата и продължи да разсъждава на глас:

— Ако няма промени, полята трябва да са тук. Мястото е защитено от три реки и вероятно се пази от ириалска охрана, разположена на определени разстояния. Сее се ечемик, пшеница и ръж. Овцете пасат в тази равнина. Конете са потомци на откраднати навремето от феарените коне, а младите ириали сигурно и днес продължават да нападат нощем лагерите на феарените. Те пресичат земята на вателите тук, през гъстата гора, след което по козите пътеки…

— Откъде знаеш всичко това? — попита Джура.

— Докато другите момчета играеха с топка в двора, аз, заедно с един възрастен феарен, изучавах езика на ултените.

— На ултените? — изненада се Джура. — Но никой не говори на тази странна смесица от звуци. Това не е език, а някакво сумтене и мърморене.

Роуан се облегна назад на леглото и подпря главата си с ръка.

— Може да звучи така, но на практика е форма на ланконския. Например за жена ти използваш думата телиа, а те — тепа. Това е просто по-бърз начин за изразяване на едно и също.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза