Къртицата

— Нямам оръжие — каза Васил и като разпери ръце, за да потвърди думите си, тръгна към завоя.

Зад ъгъла бяха трима. На стража беше само брадатият, останалите седяха на пода и в надпревара бодяха с ножовете си парчета месо от голяма консервна кутия. Единият от тях за момент се откъсна от яденето, огледа новодошлия и неясно произнесе с пълна уста:

— Щом казва, води го при Урман. Там да се разправят с него.

Часовият беше изпълнен с усърдие. Старателн обискира Васил и явно се разочарова, когато не откри никакво оръжие. Това само го направи още по-подозрителен. За по-голяма сигурност, той опря дулото ни автомата в гърба на Васил и нареди:

— Тръгвай напред! И без излишни жестове, иначе…

— Ти само внимавай — поръча му Васил. — Гледай да не натиснеш спусъка, Урман няма да ти прости такова нещо.

Малко по-нататък пресякоха втори пост. Тук вече познаваха Васил и поръчаха на брадатия да го освободи, но старателният конвоир се оказа упорит. Като заяви, че не може да се доверява на никого, той продължи изпълнението на задачата, докато двамата влязоха в широка зала, слабо осветена от две електрически лампи. В единия ъгъл стоеше възстановителната камера и група бунтовници я разглеждаха със страхопочитание.

— Тук ли е Урман? — високо запита Васил.

— Тук съм, тук съм — долетя отговорът от една странична врата и след малко оттам се появи четириръкият ръководител на групата.

С махване на ръката той отпрати часовия и сърдечно хвана раменете на Васил.

— Здравей, Базил! Вече те бях отписал от сметката. Какво стана с тебе?

— Нищо особено… Зебарците успяха да ме хванат, после пък попаднах в плен на новия съветник… И накрая ме залови един от твоите. Що за птица е тоя с брадата?

— Новак. Не му обръщай внимание. Гладен ли си?

— Не съм гладен — каза Васил. — Слушай, Урман, работата със Синята кула се провали. Сега ще трябва да видя какво може да се направи с възстановителната камера. Къде са документите от касата на Центъра за възстановяване?

— Тук са, при мене. Ела.

Прехвърлиха се в тясна стаичка, явно новата резиденция на Урман. Край стените бяха разхвърляни сандъци с оръжие, изпод сгъваемото легло се подаваха прикладите на автомати. Върху тенекиена кутия за патрони лежеше цял куп брошури. Васил се наведе и взе най-горната. През цялата корица беше ударен дълъг червен печат „Строго поверително“. Заглавието гласеше: „Основни принципи на биологическото преобразуване“.

Васил с въздишка остави книжката на място и се обърна към Урман.

— Мога ли да чета тук?

Водачът на бунтовниците вдигна едновременно четирите си рамене, от което гърбът му заприлича на сложна планинска верига.

— Няма да ми пречиш, ако това имаш предвид. Аз и без това излизам и няма скоро да се върна. Ако огладнееш, под леглото има консерви.

С бързи, сръчни движения той се накичи с оръжие, натъпка няколко бомби в провисналите си джобове и без да се сбогува излезе от стаичката. Замислен над това, което му предстоеше, Васил постоя на едно място, сетне грабна цялата купчина брошури и като легна на кушетката, положи секретната литература върху гърдите си. Е, това вече беше друго… Привичните жестове го успокояваха. Жалката обстановка и слабото осветление не му пречеха да се почувствува както някога преди изпит, изпънат на дивана в своята стаичка.

Постепенно се съсредоточи напълно. Съвсем беше забравил къде се намира. Тишината, нарушавана само от лекото шумолене на страниците, създаваше онази позната атмосфера, която цареше в общежитията на Космическата академия в навечерието на първите изпити.

Всичко вървеше лесно и бързо. За десет минути прегледа първата брошура, захвана се с втората, посветена на обмяната на веществата и пътищата за нейното активизираме. Усвои и нея, зачете трета…

Беше преполовил купчината книги, когато успя да си състави обща представа за процеса на биологическата трансформация. И тази представа изглеждаше толкова невероятна, че той захвърли брошурите настрани, скочи от леглото и изтича в голямата зала.

Разтревожени от внезапното му появяване, неколцина бунтовници се хванаха за оръжието, но веднага познаха приятеля на Урман и се успокоиха. Васил не им обърна внимание. Сега го интересуваше само камерата. Застана пред големия пулт, ориентира се в схемата за действие и отчете максималните деления на циферблатите. Всичко беше наред… поне според книгите. Но ако беше истина, това означаваше много!

„Ето че излязох прав — помисли Васил. — Още там, в долината, макар че нищо не разбирах. Гравитация, радиация, агал… Това може да обясни много неща.“

Върна се в стаята на Урман, грабна останалите книги и потъна в четенето. Вече не се учудваше на нищо, само събираше изненадващите факти, за да състави една обща картина. Това приличаше на старинна главоблъсканица. Парче по парче, страница след страница Васил изграждаше една невероятна истина.